СЪДБА

Вярвате ли в съдбата бе хора,вярвате ли че съдбата събира тези които истински се обичат.
Аз с мойто гадже се обичам истински и честно казано за първи път обичам толкова мн,а тя за първи път се влюбва дори съм и 1-т в леглото,а преди да се запознаем тя ме е харесвала 2 месеца преди това и веднъж по центера на града (целя център се беше събрал защото имаше някаф концерт и т.н) съвсем случайно тя се беше спряла и се беше обърнала а аз се бях заблеял и случайно се блъснахме по центъра ... и така от това сблъскване започна всичко.

Мислите ли че съдбата забърква всичко имате ли подобни съвпадения ?

[e_l_i_z_a]

НЕ вярвам 100000%,но има такива съвпадения при мен.А твоето звучи много сладурско Искам и аааааааз

[cskamoni4ka]

Не вярвам в съдбата.

[alkobalko]

Вярвам, че понякога съдбата събира тези, на които им е писано да са заедно. Може би не винаги, но се случва.

[playful_baby]

ne vqrvam v sydbata!!!

[az_slunceto]

playful_baby a trqbva da vqrva6.

[CutiE]

Абе в последно време нещо не и вярвам на тая съдба...

[BeBcHeTo]

Nevqrvam v takifa rauti!

[Elektra_x]

Колкото и да си мисля и втълпявам че има съдба, когато се замисля и се върна в реалния свят стигам до извода че не е възможно да има.Но понякога човек си измисля подобни неща...може би да направи живота си по-лек.
След едно разочарование той си казва някой ден съдбата ще ме събере с любовта,за която съм мечтал...и това прави боклата му по поносима.За това и на мен понякога ми се иска да вярвам ив съдбата въпреки че знам че я няма...

[IdiOtKa]

Колкото и да си мисля и втълпявам че има съдба, когато се замисля и се върна в реалния свят стигам до извода че не е възможно да има.Но понякога човек си измисля подобни неща...може би да направи живота си по-лек.
След едно разочарование той си казва някой ден съдбата ще ме ъбере с любовта,за която съм мечтал...и това прави боклата му по поносима.За това и на мен понякога ми се иска да вярвам ив съдбата въпреки че знам че я няма...

напълмно съм сагласна !
с разликата че аз вобще не се замислям ...просто не вярвам в съдбата !

[iv4enceto]

Ами аз пък вярвам в съдбата...е,може би не винаги всичко което се случва е нейно дело...но пък знам ли...понякога...Не изключвам вероятността да се самозаблуждавам естествено,но има случаи,на които съм била свидетел и друго логично обяснение освен "съдбата" не виждам...но пък знам ли

[Lorraine]

Вярвам, че понякога съдбата събира тези, на които им е писано да са заедно. Може би не винаги, но се случва.

i az...

[miloto_girl_4e]

Аз лично вярвам в съдбата и в това, че тя е предначертана за всекиго, човек може само да прави някакви промени...
Колкото е налудничаво да ви звучи, това си ми е мнението

[648541]

az vqrvam v sudbata!!!edna priqtelka na maika mi kazva6e na vseki si e draznato ama moito napravo zadraskano tai 4e kakvoto e pisano tva 6te stane

[CrazyWitch]

Кратко и ясно - Няма съдба

[RoSsY88]

Аз лично вярвам в съдбата и в това, че тя е предначертана за всекиго, човек може само да прави някакви промени...
Колкото е налудничаво да ви звучи, това си ми е мнението

\/

[Kar4eto]

Хм...Съдба-може би я има,ама хората я използват по-скоро,за да се успокояват или да си обяснят необясними за тях неща.Аз лично не съм се питала дали има съдба,ама сигурно има все нещо такова,а ние си го наричаме съдба.(Уфф...тфа звучи много тъпо ма айде ).

[In4iTu_]

Имааа (лично мнение)

[`Death`Whore`]

1. Ако и двамата не сте решили да отидете на концерта, може би е нямало да се сблъскате.
2. Ако не сте били направили определените движения, за да се сблъскате, е нямало да стане.


Може би съдба има, но хората я управляват, защото могат да мислят.

[asinka]

Ne VqRvAm v sYdBaTa!!

[OPEL]

Според мен няма знчение дали има съдба. Важното е дали вярваш че има съдба. Както никой не може да докаже че има БОГ, но Ти вярваш без да се замисляш.

[EQUITIS]

Определено вярвам в съдбата смятам че не може просто всичко да става ей така.Трябва да има нещо което е определено да се случи така защото някой неща немогат да се обяснят.При мен е имало такива случки и затова смятам че има съдба.

[iiirish]

Колкото и да си мисля и втълпявам че има съдба, когато се замисля и се върна в реалния свят стигам до извода че не е възможно да има.Но понякога човек си измисля подобни неща...може би да направи живота си по-лек.
След едно разочарование той си казва някой ден съдбата ще ме събере с любовта,за която съм мечтал...и това прави боклата му по поносима.За това и на мен понякога ми се иска да вярвам ив съдбата въпреки че знам че я няма...

[ton1]

А аз пък се блъснах с сегашното ми гадже докато целя град беше излязъл на центъра заради някакъв концерт,и така се запознахме и тръгнахме.С най-добрата си приятелка пък бяхме различна смяна в даскало но седяхме на 1 и същ чин и си драскахме и си пишехме така се запознахме и сме нещо повече от супер приятели ми и истински приятели.
Роден съм на 10 октомври,октомври е 10-ти месец,в 10 часа сутринта и сестра ми е с 10 години по-голяма от мен.А и всички сме чували за сакралността на числото 10.

----------

СТАТИЯТА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ИНТЕРЕСНА И ЩЕ ОСТАНЕТЕ ВЪЗХИТЕНИ СЛЕД КАТО Я ПРОЧЕТЕТЕ ГАРАНТИРАМ !

В живота на всеки човек се случват невероятни съвпадения - срещи на най-неочаквано място с човек, когото изобщо не си очаквал да срещнеш там, събитиe, което се е случило в същия ден и час като друго, сходно с него, мистични съвпадения на случки, произшествия и имена в живота на различни хора, чудеса, които в един миг преобразяват живота ни. Вариантите са много. И понякога най-големите реалисти и скептици са обзети от съмнения дали все пак това е само игра на вероятността или съвпаденията участват в насочването и оформянето на живота ни.

В "Мълчанието на агнетата" Антъни Хопкинс ловко разшифрова всякакви загадки. Но едва ли е съумял да реши ребуса, който му се случва веднъж в реалния живот. Събитието е толкова невероятно, че е трудно да се повярва в него дори да беше на кино. Преди време сър Хопкинс получава главната роля във филма "Момичето от Петровка" (1974) - филм за любовта на едно руско момиче балерина с американски журналист. Но в нито една книжарница в Лондон той не открил книгата, по която бил написан сценарият. И ето че прибирайки се към дома си, в един павилион в метрото той видял именно тази, забравена от някого книга, изпъстрена с бележки в полетата. След половин година по време на снимките на филма Хопкинс се запознал с автора на романа, който му се оплакал, че изпратил своя последен авторски екземпляр с ремарки по страниците на режисьора, но той го загубил в метрото...




Ето и още един случай с актьор. На една вечеринка Марчело Мастрояни в разгара на веселието изведнъж станал и запял стара, почти забравена от всички песен: "Изгоря оня дом, където толкова щастлив аз бях". Едва стигнал до края на песента, се раздал телефонен звън и му съобщили, че е изгоряла неговата вила в Ментон. По-късно Мастрояни признал, че не бил пял тази песен от ученическите си години.




Друг случай, влязъл в историята разузнаването, разказва следното: Малко преди десанта на съюзниците в Нормандия през 1944 година в английския "Дейли телеграф" била публикувана кръстословица, чийто отговори - думите "Нептун", "Юта", "Омаха", "Юпитер" били дълбоко зашифрованите кодове на операцията по десанта на съюзническите войски, включително и името на секретната операция "Overload". Цялото английско разузнаване нахлуло в редакцията на вестника, търсейки немския супершпионин. Станало ясно, че кръстословицата е съставил невинен учител, старче, което повече от 20 години се занимавал с това, добавяйки си малко допълнителни средства.




В книгата си "Двойниците - в легендите, магията и живота" руският историк, изследовател и писател Тересов изучавайки живота на двойниците твърди, че неочакваната среща на двойници предвещава на единия от тях скорошна гибел. В книгата си той разказва за първия монарх на обединена Италия, крал Умберто, който наследил короната от своя баща - крал Виктор-Емануил. И понеже Умберто не можел да се похвали с добро здраве, прекарвал по-голяма част от времето си в извънградските си резиденции. Разхождайки се в околността, си позволявал заедно с няколко свои приближени да влиза в крайпътни гостилници и да обядва там.

Лятото на 1900 година Умберто прекарал в северна Италия, в кралската резиденция край град Монц. Веднъж, след традиционната си разходка в планината, Умберто І и неговите спътници, слезли в Монц. Компанията избрала малка гостилница на градския площад и без много шум скромно заела една от масите. Кралят, тъй като се бил задълбочил в изучаване на даденото му меню, отначало не обърнал никакво внимание на обслужващия го човек. Но чувайки странния шепот на спътниците си, вдигнал очи и видял пред себе си... себе си! Човекът - точно копие на крал Умберто - стоял до масата, облечен в бяла риза, цветно елече, препасан с голяма бяла престилка. Това бил собственикът на заведението, в което кралят се готвел да обядва. След като дошъл на себе си от удивлението, Умберто І попитал гостилничаря:
- Как се казваш?
- Умберто, Ваше Величество - отвърнал той и се поклонил почтително.
- И ти ли си Умберто? - изумил се кралят. - А къде си роден? И кога?
- Роден съм, Ваше Величество, в Торино на 14 май 1844 година - отвърнал гостилничарят.
- Дявол да го вземе! - успял само да каже по този повод кралят: били пълни връстници със собственика на гостилницата!

Кралят продължил да задава въпроси и се оказало, че на 8 януари 1878 година, когато кралят Умберто I бил коронясан, гостилничарят Умберто открил своето заведение; оженили се в един и същи ден и жените им били съименнички, а на първородните си синове двамата Умбертовци също дали еднакви имена!

След като се наобядвал при двойника си, тръгвайки си от ресторанта, Негово Величество милостиво благоволил да потупа своя връстник и съименник по рамото и да му назначи аудиенция за следващия ден. През остатъка на деня и вечерта това необичайно произшествие било основна тема на разговорите в кралската резиденция и в заведението на стария Умберто. Скептиците в двореца се придържали към мнението, че гостилничарят, знаейки за поразителното си сходство с величеството, е решил да обърне този факт в своя търговска полза, като всячески се опитва да копира краля.

На следващия ден, когато спортният празник на градския стадион завършил, кралят тръгнал към очакващата го карета. И тъкмо се канел да се качи в нея, когато един от адютантите му доложил, че гостилничарят Умберто в резултат на назначената аудиенция станал жертва на нещастен случай.
- Я виж ти - философски отбелязал кралят, повдигайки крак към стъпенката на каретата, - все пак съдбите ни в нещо се различават...

Но не могъл да довърши фразата, защото точно в този момент от тълпата изскочил човек в черен плащ, извикал:”Смърт на тиранина!” и стрелял три пъти с пистолет в гърдите на краля. Един от куршумите улучил монарха право в сърцето и го убил на място. Падайки мъртъв от ръката на терорист, член на анархистка организация, състояща се от италиански емигранти, живеещи в САЩ, кралят надживял своя двойник, гостилничаря, с по-малко от час.




Може ли да се обясни само със случайно съвпадение трагичната съдба на американските президенти, избрани в година, която завършва на нула? Линкълн (1860), Гарфийлд (1880), Маккинли (1900), Кенеди (1960) били убити, Харисън (1840) умрял от възпаление на белите дробове, Рузвелт (1940) - от полиомиелит, Хардинг (1920) след тежък инфаркт. Покушение имаше и върху Рейгън (1980).




Има и други, не по-малко озадачаващи съвпадения и поредица от факти, свързващи по необясним начин събития от живота на двама американски президенти Абрахам Линкълн и Джон Кенеди.

Абрахам Линкълн е роден през 1818 г.; Джон Кенеди е роден през 1918 г. (разликата е 100 години)

Линкълн става президент на САЩ през 1860 г.; Кенеди става президент през 1960 г. (разликата отново е 100 години)

И двамата са южняци; преди да станат президенти са били сенатори; по време на своето управление се придържат към демократични възгледи и защитават гражданските права. И двамата са убити в петък, с куршум в тила. И двамата в присъствието на съпругите си.

Линкълн е убит в театър "Форд", Кенеди пътувал с автомобил "Линкълн", произведен от фирмата "Форд". След убийството приемник на Линкълн става Ендрю Джонсън, роден през 1808 година; приемник на Кенеди след убийството - Линдън Джонсън, роден през 1908 година.

Убиецът на Линкълн - Джон Бут (John Wilkes Booth) е роден през 1839г.

Ли Харви Осуалд (Lee Harvey Oswald) е роден през 1939. Двамата убийци са от южните щати, и двамата споделяли екстремистки възгледи. И двамата са убити, преди да бъдат осъдени. Бут стрелял в Линкълн в театъра, полицията го открива в склад; Осуалд стреля в Кенеди от прозореца на близкия склад с книги и се скрива в театъра.

Линкълн имал личен секретар с фамилия Кенеди. Той настоявал президентът да не отива в театъра във вечерта на убийството.
Секретарката на Кенеди Емили Линкълн съветвала президента да отмени пътуването си в Далас.

Малко преди смъртта си Линкълн посетил градчето Монро (Monroe, щат Maryland); Кенеди преди смъртта си посещава Мерилин Монро (Marilyn Monroe).

Имената на двамата президента (LlNCOLN и KENNEDY) са 7-буквени, на техните приемници (ANDREW JOHNSON и LYNDON JOHNSON) - 13-буквени буквени, а на убийците им (JOHN WlLKES BOOTH и LEE HARVEY OSWALD) - 15-буквени.




Подобни съвпадения откриваме и при просто сравнение на дати в живота на Наполеон и Хитлер.

• Наполеон се е родил през 1760 г.; Хитлер се е родил през 1889 г. (разликата е 129 г.)
• Наполеон е завзел властта през 1804 г.; Хитлер е дошъл на власт през 1933 г. (разликата е 129 г.)
• Наполеон е влязъл във Виена през 1812 г.; Хитлер е влязъл във Виена през 1941 г. (разликата отново е 129 години)
• Наполеон е загубил войната през 1816 г.; Хитлер е загубил войната през 1945 год. (разликата е 129 години)
• И двамата са дошли на власт, когато са били на 44 години.
• И двамата са нападнали Русия, когато са били на по 52 години.
• И двамата са загубили войната, когато са на 56 год.


Кое тук е случайност, а кое е закономерност?
Разумът ни трудно се примирява с твърдението, че подобни съвпадения са само игра на случайността.

Остава ни само да гадаем...


...

[yo-ma-nigga]

mmmda az opredeleno vqrvam v sadbaata