Една потръпваща ръка се протегна и го погали нежно, с учудване осъзнах, че е моята. Не го направих нарочно, просто толкова много го желая, сама не мога да се спра...Галих лицето му,косата му, тялото му, протисках се в него все едно живея за последно. Исках да умра усещайки меката му топлина. Почувствах как желанието в мен добива криле и излита, целунах го и в мига в който го направих осъзнах грешката си. с тази малка целувка почувствах безнадежността на полойението, в което се намирам... Тя беше доказателството за чувствата ми представено пред самата мен. Осъзнах, че за първи път мога и искам да кажа "обичам те", а толкова се страхувам. Осъзнах че любовта която изпитвам никога няма да бъде споделена. Затвърдих чувствата си. Седя и се понасям на крилете на спомените, само те ще ми останат. Желанието което изпитвах към този човек не може да бъде свързано с никое друго. Докосвах нежно кожата му, целувах го страстно. А после когато излях страстта си и оставих вулкана на мечтите ми да изригне почувствах просто една невероятна нежност, несравнима с нищо друго... цветна и истинска различна от сивотата на нереалният свят заобикалящ ме. Той седеше и ме прегръщаше а аз се сгуших в него като изплашено дете в майка си. Усещах със сърцето си странната топлина която излъчваше. Вложих цялата си душа в тези единствени ласки, които получух, които знаех че са последни за мен. Изтрупвах от вътре всеки път когато ме докоснеше. Обичах го и винаги ще го обичам. Претворих цялата си същност в това кратко време, което знаех че ще бъде единственото, последното прекарано с него.Нежността, толкова нетипична за мен, преливаше на всякаде, чак усезаемо усещаща се.
Любовта на живота ми взе всичко от мен дори най-скритите и таени пърченца нежност изтръгнати от дълбините на тръпнещото ми сърце.
Питам се как успя да ми подари толкова много нежвност и любов, без да иска да е с мен, без да ме обича, знаейки че това няма да се повтори? Сега знам - него го няма, никога повече няма да бъде мой, и ми остава само споменът за едно кристално цвете пазено в моята душа.
Харесва ли ви? търпя всякакви критики... това е посветено на голямата ми любов... за жялост той никога няма да разбере какво изпитвам