Цитирай Първоначално написано от luda`flirtajika
tova,che tvoq jivot e "prekrasen"....e nashiq ne e... po skoro ti se vzemi v ruce,zashtoto nie samo tova pravim...az ne uteshavam q... opitvam se da pomogna..jeno
хах, мила, моя живот въобще не беше прекрасен до преди 3 години, ма не съм тръгнал да се самоубивам, нали ? като искаш и ще ти разкажа защо не беше прекрасен.
просто нося цайса, носът ми е голям като на пинокио и като бях в пубертета имах пъпки по челото (аз и сега съм в пубертета, ама ми минаха). та кажи ми, такъв човек може ли да има прекрасен живот ? не много ясно, особено в училище... ясно ти става как всички те подиграват и ти викат нещо от рода на "хари потър" или "снайпер" или всякви такива глупости. това беше като малък (1-2-3-4-5-6-7 клас). единственото ми предимство е, че имах дар слово и чувство за хумор. (не се хваля, просто казвам фактите) и така преместих се в ново училище, щото бях тъп за училището в което учех и щяха да ме оставят на изпити, но все 1. та преместих се аз в новото училище, там естествено - като видяха някъв нов с цайса и си викат, бах тва поредния смотаняк. ама който дойде да ме заговори и видяха че мога да говоря, в смисъл не съм някакъв смотан, да се наблъскам в ъгала и да се комплексирам, пък другите да ме целят с хартии, ами като почнаха да ми казват нещо за очилата и аз почвам да отвръщам, и много пъти съм се и бил заради това, че някой ми каже нещо. та така. аз пак си бях грозен и цайсат, ама поне не ме обиждаха и подритваха по коридорите. и така свърших аз 8 клас и трябваше да се преместя в ново училище (щото онова беше до 8 клас). викам си аз през ваканцията, не може то така да се оставя аз, излизам по магазините купувам си дрешки, заговарям се с продавачките и така. и в 9 клас вече махнах очилата и никой нищо не ми казва, за носът, всеки си трае, щото знае, че и аз не си трая и като ми кажат нещо - отвръщам, пък и няма някой да се заяжда такъв с мен, че да ме обижда. и така сега няма и помен от стария Владимир който бях.. така че всеки може да се промени. косата се мени, пъпките минават, космите се махат, очилата се свалят, дрехите се менят, но това в главата винаги остава. и човек може да направи много, стига да има малко в главата. разбираш ли, тъп съм, но не ми личи. та за това не ми разправяй на кой живота е бил по-гаден... скъпа...