Не зная как, къде, защо любовта е страх за мен.
За мен е страх и но защо - как искам да съм в нейн плен. Къде е тя, защо я няма, а дупката е вече яма.
Искра загасна, болка бясна погълна сянката прекрасна.
..
Ето там - там навън - с мойте хора - тва съм аз -
силен блясък в очите, в ушите силен бас.
За да бъдем нас, не ни трябва просто късмет -
трябва ти да вярваш в мен и аз ще вярвам в теб.
Искам теб - не ми пука кой какво мисли за тва,
за мнението на някой друг не давам пукната пара.
Лягам сам и знам, че сам пак ще бъда на сутринта.
Кажи ми щом не знам какво е как да вярвам в любовта?