- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Мислиш ли?
Мислиш ли,че ти повярвах,обич мое?
Явно заблудена си,че е така.
Как да вярвам в слънце сред пороя,
как да вярвам в една лъжа?
Мислиш ли,че те сънувам,драга?
Не си мечтай.Не е така!
Не спя,от както ти прекрачи прага
на моята единствена врата.
Мислиш ли,че съм глупачка,мила?
Не го мисли,не съм дете.
Кажи ми,колко си ми подарила,
за да вярвам в твоето небе?
Кажи ми,обич,даде ли ми нещо?
Даде ли ми,за да те жадувам?
Не,скъпа,взе всички слепи вещи,
да не прогледнат докато сънувам...
Не съм го редактирала, просто ми беше криво и написах каквото ми хрумне, видях,че има и клишета, но все пак си кажете мнението...
I`m trying to make your dreams come true...
то,че е хубаво,хубаво е ....но защо и двете в женски пол....някак си...лезбийско звучи...
????
Хах...Абе и аз незнам, в последно време ме е налегнало едно такова чувство...
В стихотворението не се обръщам към човек,а към...Любовта, обиждам я, унижавам я, за да се почувствам по-добре...Надявам се да ме разбираш,сякаш искам да и покажа,че не може да ме победи...
I`m trying to make your dreams come true...
На мен много ми харесва...
В интерес на истината, понякога и аз така се чувствам, така че разбирам замисъла
Всеки може да опикае пода, но ти бъди герой и осери тавана!
Мен пък ме кефи точно идеята, че и двете сте женски. Но ми звучи повече сякаш ти е била някоя близка приятелка, която те е наранила. Не хомосексуално..
Saatana vittu perkele hate crew!
Не е лошо, но може и по-добре да го направиш, стига да го редактираш.
....красиво...
- Имам нужда от простор...
-Значи не ме обичаш..
-Обичам те...
-Тогава защо ти е простор?
Ей това е Стихче за мен
От сърцето ми камък се откъсна
и падна тои на моя крак.
ах, колко ме заболя,
но не толкоз колкот кат
ти го навра отзад в газа.
А циците са ти толкова красиви,
кат две увиснали пишкири.
Имаш човали под очите
и цял тон силикон в гърдите.
Ах, чувствен облак горещ,
като селска хлебарска пещ.
Непреодолима мисъл ме плени
и чувствата изби.
хахахах =D> =D> =D>
What have you done to me,
I’ll never be the same I'll tell you for sure
You really are my ecstasy, My real life fantasy, oh yeah
Харесва ми наистина, ето и моето отговорче
Вярвай силно в мен дори и да вали,
с обич мога дъга да нарисувам...
Тя ще стопли смразеното очакване дори...
и ще спра на безразлична аз да се преструвам...
Обич моя, нима е краят ясен,
когато нашето слънце не изгрява?
Не би ли бил той ужасен,
ако за още лъч любов не се надява?
Заличи нестихващият ураган,
времето, сезона ние определяме
не се крий зад дъжд от параван...
Нека заедно..дори студа споделяме ...
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Точно така. С реторичните въпроси си го претрупала. А и много рязко се "влиза" в стихотворението с първия стих. Ако имаш време "изглади" формата. Като идея е много добре. Важно беше пояснението...Първоначално написано от p4elata_brumze
П.С.: Мога и аз да го редактирам. :P Разрешаваш ли ?
http://tinyurl.com/2439g8 айде! ))