Мислиш ли?

[sometimes_]

Мислиш ли,че ти повярвах,обич мое?
Явно заблудена си,че е така.
Как да вярвам в слънце сред пороя,
как да вярвам в една лъжа?

Мислиш ли,че те сънувам,драга?
Не си мечтай.Не е така!
Не спя,от както ти прекрачи прага
на моята единствена врата.

Мислиш ли,че съм глупачка,мила?
Не го мисли,не съм дете.
Кажи ми,колко си ми подарила,
за да вярвам в твоето небе?

Кажи ми,обич,даде ли ми нещо?
Даде ли ми,за да те жадувам?
Не,скъпа,взе всички слепи вещи,
да не прогледнат докато сънувам...


Не съм го редактирала, просто ми беше криво и написах каквото ми хрумне, видях,че има и клишета, но все пак си кажете мнението...

[bodil4e_f]

то,че е хубаво,хубаво е ....но защо и двете в женски пол....някак си...лезбийско звучи...
????

[sometimes_]

Хах...Абе и аз незнам, в последно време ме е налегнало едно такова чувство...
В стихотворението не се обръщам към човек,а към...Любовта, обиждам я, унижавам я, за да се почувствам по-добре...Надявам се да ме разбираш,сякаш искам да и покажа,че не може да ме победи...

[martinka_91]

На мен много ми харесва...
В интерес на истината, понякога и аз така се чувствам, така че разбирам замисъла

[Boot]

Мен пък ме кефи точно идеята, че и двете сте женски. Но ми звучи повече сякаш ти е била някоя близка приятелка, която те е наранила. Не хомосексуално..

[teenkopele]

Не е лошо, но може и по-добре да го направиш, стига да го редактираш.

[ThePainIsReaL]

Добро е

[Luda_krava]

....красиво...

[S_T_E_V_E]

Ей това е Стихче за мен

От сърцето ми камък се откъсна
и падна тои на моя крак.
ах, колко ме заболя,
но не толкоз колкот кат
ти го навра отзад в газа.

А циците са ти толкова красиви,
кат две увиснали пишкири.
Имаш човали под очите
и цял тон силикон в гърдите.

Ах, чувствен облак горещ,
като селска хлебарска пещ.
Непреодолима мисъл ме плени
и чувствата изби.

хахахах =D> =D> =D>

[sherry]

Харесва ми наистина, ето и моето отговорче

Вярвай силно в мен дори и да вали,
с обич мога дъга да нарисувам...
Тя ще стопли смразеното очакване дори...
и ще спра на безразлична аз да се преструвам...

Обич моя, нима е краят ясен,
когато нашето слънце не изгрява?
Не би ли бил той ужасен,
ако за още лъч любов не се надява?

Заличи нестихващият ураган,
времето, сезона ние определяме
не се крий зад дъжд от параван...
Нека заедно..дори студа споделяме ...

[Santino]

Не е лошо, но може и по-добре да го направиш, стига да го редактираш.

Точно така. С реторичните въпроси си го претрупала. А и много рязко се "влиза" в стихотворението с първия стих. Ако имаш време "изглади" формата. Като идея е много добре. Важно беше пояснението...

П.С.: Мога и аз да го редактирам. :P Разрешаваш ли ?