Наранява ме ..

[eminemfenka]

Става въпрос за баща ми. На 14 години съм..
Всичко започна , когато бях малка не ни пставяше пари с майка ми и си имаше 7 годишна приятелка пбщо взето винаги съм чувала обиди от него и никаква заинтересованост..И така нашият си ходеше по женички и отглеждаше чуждите деца.. Рожден ден,коледа това за мен е нещо съвсем непознато.. В крайна сметка се разведоха с майка ми .. Е аз не живея нито с единия , нито с другият .. Никой от двамата не ме поглежда.. Майка ми виси по болниците по полувин година и си има проблеми.. А баща ми пак по жени , преди даже ме беше заплашвал с мутри ала бала .. Ако отида да го видя ни тряска вратата,а ако го помоля за 50 стотинки също е откъс.. Не иска никакъв контакт с мен, както и ако изкоментирам сегашната му приятелка пред него.. Започват едни псувни и побоища .. Още от както се помня се прибираше рядко в къщи и по полувин година го нямаше и повече..Има 2 опита за самоубийство зад гърба си .. Но както и да е .. Скоро имам рожден ден,исках просто да ми каже ,че ме обича и да ми го честити .. ако не съм и нахална 5 лв да даде поне колко да ме уважи но парите в случая не са отлкова важни.. Той ми каза нямам пари за теб .. Преди рожденият ми ден заминава за друга държава на почивка с сегашната му приятелка..Боли ме,че никога не се е поинтересувал как съм ,какво правя.. А всеки път когато се опитам да се доближа до него получавам,подигравки обиди и бой .. Гадно ми е наистина .. Незнам как да постъпя,сегашната му приятелка го настройва против мен отново.. Просто искам да разбере , че има дъщеря и държа на него,че искам да си имаме своите моменти , като баща о дъщеря

[MissDeadly]

Независимо какво животът ни подхвърля ние трябва да сме силни и да не се предаваме. Разбирам в какво положение си, аз имам подобна история. Ако на него не му пука за теб, просто свикни с мисълта, бъди силна и самостоятелна, колкото и трудно да е, не губи надежда... амбицирай се, за да се издигнеш над него.. та дори той да зависи от теб един ден, когато остарее и няма на кого да разчита. Животът е такъв... пожелавам ти късмет с всичко това, бъди силна!

[eminemfenka]

Независимо какво животът ни подхвърля ние трябва да сме силни и да не се предаваме. Разбирам в какво положение си, аз имам подобна история. Ако на него не му пука за теб, просто свикни с мисълта, бъди силна и самостоятелна, колкото и трудно да е, не губи надежда... амбицирай се, за да се издигнеш над него.. та дори той да зависи от теб един ден, когато остарее и няма на кого да разчита. Животът е такъв... пожелавам ти късмет с всичко това, бъди силна!

Знам, винаги съм се справяла сама в всяка ситуация .. И знам също,че няма винаги да е млад и да вътри женичките и ще остарее и няма да има никой до него .. това ми е ясно.. Но просто искам по някакъв начин да го разменка да разбере ЧЕ СЪЩЕСТВУВАМ .. Дори една прегръдка ще ми е достатъчна

[MissDeadly]

Ами ние тук няма как да знаем.. ти го познаваш по - добре от нас :P помисли си хубаво... ако му обръщаш твърде много внимание или правиш нещо, което го дразни не го прави. Отговора на въпроса ти се крие в теб

[sasha_90]

Съжалявам,че ще ти го кажа,но хора като него трудно или изобщо не се променят.Добре,че не живееш с него.Аз бих стояла настрана от него.

[radeberger]

Щом казваш , че се справяш и сама , просто го остави .

[xSANYAx]

Милата.. а с кого живееш? Според мен,най-добрият начин да не се ядосваш и да не тъжиш за тоношението на родителите ти към теб е да се разсейваш с приятели,излизай с тях по-често,ако нямаш,намери си,създай много приятелства,дори да е едно,но да е ценно.Рожденият си ден празнувай някъде отново с приятели/ки..а кой ти дава пари,майка ти ли?

[eminemfenka]

Oт майка ми получавам 20-30 лева на месец. Живея с баба ми , тя ми осигурява всичко + това плаща всичко дори дава и на баща ми, той има да изплаща много банки защото обзаведе 3 апартамента на женичките и отделно много неща им взе..

Иначе баба ми от нищо не ме е лишила,храна дрехи,пари за излизане.. може за друго да няма но за мен винаги е имало..

А иначе аз преди доста често давах пари на бащата,май с него си бяхме разменили ролите за извесно време..
Рожденните дни така ги празнувам с приятели ..Имам много познати но 3 4 истински приятела .. дружа си с тях около 5 години вече

Просто искам да разбера какво е да имаш баща на когото да му пука за теб..

[ohdearlife]

От всичко това,което изреди за него не смятам,че на такъв човек може да му викаш татко.Аз бих забравила за него.Може и да ти е трудно,но той няма да е промени.Щом си вече на 14 и не си видяла никаква промяна не се надявай повече.Просто се опитай да оцелееш по някакъв начин,а пък на него както се казва "животът ще му го върне".

[mArMaLaDkA]

Да си зарежеш детето, заради мимолетни връзки, е пълно безумие, камо ли пък да го биеш, да му се присмиваш и да му се обиждаш, само защото иска малко топлина и грижа от теб. Изродщина направо.
К'вото и да ти се каже - ще е малко. В сходна ситуация съм(само дето при мен е майка ми) от няколко години, и честно да ти кажа, още не съм се съвзела. Продължавам да се разкъсвам между принципите си и желанието(чиста слабост, ако питаш мен) да поддържам връзка с човек, когото не хае за мен, освен ако няма да извлече полза от цялата работа. Клиширано е, трудно приложимо на практика понякога, но е вярно - продължи си живота и не се занимавай с глупости. Извлечи поука от цялата работа, кали характера си, израствай. В никакъв случай не се обръщай назад, не искай любов, не искай грижа, нито пък се озлобявай - повярвай, ще изживееш най-кошмарните си дни, седмици и месеци, и ще си се тровиш и измъчваш само ти.
Не мисли за онова, което нямаш, а бъди благодарна за това, което имаш щастието да притежаваш - подслон, дрехи, храна, джобни и най-важното - подкрепа. Благодари се, че имаш такава грижовна и мила жена като баба ти, която прави всичко възможно да си облечена, нахранена и щастлива, и макар че знае, че не може да замести родителите ти, се опитва да те разбира и да не допуска да бъдеш нещастна. Мисли положително, помагай й с каквото можеш, бъди щастлива, усмихвай се, не допускай миналото да те тормози и съсипва. "Бог взел, Бог дал" - въпросът е ти доколко ще позволиш да ти се даде.