Цитирай Първоначално написано от Анонимко
Нещо за теб, бебе...


Четири стени, плачат заедно като една,
защо по дяволите пак изгарям от любовта?!
не искам блуждаещи мисли в мен, но не се получава,
сърцето ми крещи, отново започва да ме изиграва,
карам го то просто да ги подминава,
чувствата дълбоки да се опитва да забравя,
Товарът върху плещите ми започва да се увеличава,
с муза умът се снабдява,
като любовта на сив фон бързо се откроява
След последният ни разговор, нещо ме прободе,
какво беше това,защо се почувствах така?
Тогава нещо ми подсказа - не мога да бъда с теб,
и въпреки това взирам се и до днес във твоя портрет...
Опитвам се да разбера какво наистина искаш
защо искаш да го мразиш, а истински го обичаш?
И все пак не мога да те виня, че не изпитваш чувства към мен,
И завинаги ще запомня онзи прекрасен ден
във който ти ме целуна, а аз ти отвърнах
не съм ти споделял, но тогава потръпнах,
от тогава ти ми беше единствена - една
своите убеждения и мечти желаех с теб да споделя...
Уви...Само времето е способно да разбере колко велика е любовта...
само това ме крепи, това изпълва моята глава...
Миговете с теб бяха като Божи дар,
но сега живея във мразовит кошмар...
остава ми само да се надявам - дано те преодолея,
отново да бъда същия, без теб да се засмея...
Наистина да бъда, това което бях,
не желая повече да обичам - просто ме е страх...
Това е краят, за теб пиша последните редове
не искам повече така - всеки ден да плача като малко дете
Искам само ти да бъдеш щастлива
да бъдеш както винаги - спонтанна и игрива...



А аз отивам отново да бродя из мъглата...
Да ти кажа "Обичам те", да преглътна тъгата...


просто изпитах нужда да го споделя със някой...благодаря за вниманието...
Всъщност това бях аз...Забравих да се логна...Както и да е...