Тя, любовта

[иничка^^^]

Една сива, призрачна нощ,вятарът подухва през прозореца на бъдещето.В мрачната, празна стая сме само аз и тя. Седим в пустотата на отчайващото опиянение и се гледаме. Всеки път когато тръгна към нея, тя прави крачка на зад. Аз я моля, викам я "ела", а тя ми се смее с нейните тъжни очи... Незнам дали осъзнава какво ми причинява... Падах и на колене и се борих за нея, а тя ми отвръщаше с презрителен поглед всяка предишна нощ както и тази. Питахя много пъти защо никога не идва при мен, а тя просто седеше и ме наблюдаваше, сигурно искаше да прецени дали съм достойна за нея. Същото се повтори и сега. Питам я за пореден път дали ще ми даде шанс, а тя примигна... Будя се със сълзи на очи, още една нощ сънувах любовта, а тя пак ме отхвърли. Унесох се в неспокоен сън... Тя лежи до мен и за първи път реши да ми проговори. Призна ми, че когато не пуска искриците си да живеят в душата ми я боли пове дори от самата мен. Обясни ми, че гори от желание всеки път когато горя и аз. Разплака се, аз също плача с нея. Тя, любовта, моята най-добра приятелка изпитва такава необяснима болка заради мен, заради моят егоизъм. Само за да ми даде урок, само за да не ме боли мен. Докосна ме със меките си ръце, от които трептеше бледо синя светлина и ме благослови. По1увствах тръпки по цялото си тяло и разбрах какво е любов... Миг преди да изчезне ме предупреди,че щастието от любовта трябва да бъде споделено иначе би донесло много болка, предупреди ме да се боря и да не се отказвам от това необяснимо чувство дори то да идва трудно... и... се стопи. Събудих се и усетих някаква необяснима празнота в себе си... моята най-добра приятелка, която беше идвала в сънищата ми всяка нощ вече я нямаше. Знаех, че няма да се върне, но също толкова сигурна бях, че има друг който я е заместил. Отново заспах, този път спокойно за разлика от всяка предишна нощ. Утрото дойде по-слънчево от всякога, пръщящо от радост.
Моето утро дойде и аз съм готова да се боря до последно за щастието от споделената любов.

[BE_MINE]

Neveroqtno e!!!!!!!!!!! poblikyvai go nqkude,strahotno e.

[NiKOLAN]

=D> =D> =D>

[SinisterDoll]

УаУ хареса ми,доста е добро =D>

[koalka]

Много е хубаво.Някои хора имат талант да пишат.

[priti_kiti*]

qko e,haresa mi [/b]

[sunny_girl16]

=D> imash uset i stil =D>

[Kam4eto]

браво! Много е хубаво

[sherry]

Харесва ми

[animalita]

иничка^^^, много е хубаво! Браво!

Ще си позволя и аз да пусна едно. Не знам защо...Писано е последния път, когато може да се каже, че бях влюбена и ми се ще да го споделя:


Понякога любовта идва изневиделица. Когато най-малко очакваш. Докато вършиш ежeдневните си задължения. Докaто все още мислиш за някой, който те е наранил. Изведнъж пред теб застава друг човек. В когото виждаш всичко онова, от което се нуждаеш. Без да знаеш какво е то. Без да знаеш какъв е той. Някак всичко се променя. Една малка, но много важна част от теб се прeражда. И вярата ти се възвръща. Желанието ти за живот също. И вече имаш нови сили. За нови борби. За нови мечти. За нови красиви мигове. Мигове, които си мислил, че никога повече няма да имаш. Разбираш, че в клишето ''влюбих се и света стана по-красив'' има много истина. Прекрасна истина. И да, цветята вече са по-красиви и ухаят по-хубаво. И червените рози не са банални. И залезът е по-романтичен, а в морето има повече живот. Също както и в теб.
В един момент си задаваш въпроса: ''Това аз ли съм?''. А изненадата е голяма. Да. Tова си ти. В най-добрата си светлина. Въпреки че се чувстваш някак странно. И дори глупаво. Заради въпросите, които се въртят в главата ти. Заради усмивката, която се появява на лицето ти без причина, докато вървиш по улицата, а хората те гледат нацупено. Ах, колко са нещастни тези хора, щом не те разбират и щом не се усмихват с теб!
Да, понякога просто се влюбваш. А подредения ти живот се преобръща. Предстaвата ти за бъдещето, принципите ти също. Готов си да се изправиш пред всичко и всички. Защото е дошъл моментa, в който осъзнаваш, че нищо не е толкова важно и толкова велико, колкото любовта. Колкото твоята любов. Дори да знаеш, че след време чувствата ти няма да бъдат същите. Ти би рискувал. Tова, коeто си градил с дни, месеци, години. Заради човека, който те е накарал да се чувстваш…по начина, по който се чувстваш. И който не може да се определи с една дума. Нито да се опише с хиляда. Готов си да се бориш за твоята любов. Защото знаеш, че никой няма право да те лишава от щастиетo ти. Независимо от причините, които има. И независмо от миналото ти. Ти вече си друг човек. Не си идеален, но си малко по-добър от вчера.
Защото си открил нещо ново. Нещо, което те кара да се радваш повече на едно невинно ''Здравей!'', отколкото на красиви, любовни обяснения и почти неизпълними обещания. Нещо, което ти дава силите да забравиш себе си, за да подариш малко щастие на някой друг. А може би и целият свят. Даже вярваш, че можеш да създадеш нов, по-добър свят. Само за него.
Идва момент, в който осъзнаваш, че вече не търсиш идеали. Вече никого не търсиш. Защото си намерил това, което искаш. Днес няма значение, че не е чаровен принц, на бял кон, с лъскави доспехи или красивата принцеса, за която уж си се борил с приятлите ти като малък. Има значение това…което те кара да се чувстваш, както никога до сега….в мига, в който те погледне в очите и се усмихне. Дори да не шепне мили думи. Ти усещаш някаква хармония. Хармония, която сякаш свързва теб и вселената. Твоята вътрешна хармония, която можеш да усетиш, само в началото на една любов. Любов, която след време ще се измени, но няма изгуби величието си. Любов, от която ти имаш нужда. Не, защото не можеш да се справиш без нея. А защото не искаш. Защото не виждаш смисъл…

[someone_else]

=D>

[SlAdKy_KoTi]

Много е добро! =D> Браво,супер е! =D> =D>