Пълнолуние е навън,
Вълци вият нейде в мрака,
наоколо се чува странен шум,
неспокойна е душата...

Вещици горят на клада,
викове зловещи се чуват,
дори сега те не молят за пощада,
готови са с живота да се сбогуват...

Вампирите за кръв жадни,
копнеят да вкусят червената страст,
топла кръв от тела хладни,
над жаждата си нямат власт...

И под кръглата луна
хора във върколаци се превръщат,
покосени и от смъртта
те от отвъдното се завръщат...

В гората самодиви
около огъня танцуват,
прекрасни са и красиви,
на нощта се любуват...

И феите горски
прах вълшебен ръсят по земята,
споменават думи хорски,
били красиви като цветята...

Еднорог по поляната премина,
грациозен и красив е той,
огледа се,заслуша се и си замина,
насред нощния покой...

Магия прави стар вълшебник,
кристална топка държи в ръката,
гледа в магическия си дневник,
припомня си нещата...

И призрак на на покойно момиче
търси своя любим в мрака,
върнало се е да обича,
не може повече да чака...

Демони ритуали извършват,
дяволи,пратеници на Сатаната,
за възмездие се завръщат,
за тях Антихриста ще спаси душата...

Броди по света смъртта,
с коса и черна премяна,
в царството на мрака и нощта,
тя единствена вярна остана...

И светлина вече няма,
настъпва вечен мрак,
животът е една измама
в този мрачен свят...

Загадъчна е тази нощ,
приказка,вълшебство,
всичко тъне в разкош,
мрачното е красиво съвършенство...