какво мислите

[someone_else]

Само миг

Тя отправи поглед към залеза. Розови облаци плуваха в далечината. Мракът бавно обвиваше всичко с мека топлина. Още един ден си отиваше и нищо и никой на света не можеше да промени това. Но този ден за нея не бе като всички други.
Когато тази сутрин отвори очи, те излъчваха толкова нежност, изпълнени с надежди и мечти. Усмивка озари лицето й. Бодра и енергична, тя вчеса набързо косите си. Отвори прозореца и вдиша дълбоко свежия въздух. Почувства как прелива от енергия.
Без да губи време изскочи навън и ускори крачка. Цялата грееше и сякаш не стъпваше, а летеше. Летеше към него. Най- сетне отново щеше да го види след два безкрайни месеца очакване. Толкова пъти бе сънувала и мечтала за този миг ,смесвайки го със спомените си, че сега не можеше да различи реалността от фантазията.
Вече го виждаше слизащ от влака. Тя се затичваше към него и най-сетне попадаше в топлите му прегръдки, спокойна и щастлива. Нищо друго не искаше - само този момент, откраднат от Рая.
За миг се спря и извади от джоба си полусмачкана снимка, от който и се усмихваха две добре познати лица - нейното и неговото. Усмивка отново пробяга по лицето й. Той не и бе казал, че се връща. Искаше да я изненада, но изненаданя щеше да е той. Какъв късмет, че бе посетила родителите му предишния ден и бе научила за пристигането му. От този момент всичко й се струваше като сън.
И ето влака бавно спря. Тя трепереше от вълнение желание. Само миг още, още само миг. Ето го, слиза с търсещ поглед. Тя тръгна към него и изведнъж рязко спря. Не искаше да повярва на очите си. Да, той е там, беше щастлив, точно както си го представяше, но не тя бе в прегръдките му. Не тя го целуна нежно. И не на нея шепнеше "Обичам те!"Беше друга.
Усети как остра болка я разсече като нож. Сърцето й се сви. Пламъкът в очите и угасна. От онова прекрасно слънчева създание нямаше и следа.
Тя се обърна и се затича. Без посока и без цел. Подминаваше хора, прекосяваше улици. Не виждаше и не чуваше нищо. Колко време мина тя не усети. Но се озова тук , на моста. Сърцето я бе довела там , където за пръв път я бе целунал. Спомени нахлуха в съзнанието й.
Тя не издържаше повече. Това трябваше да спре. С разпилени от вятъра коси, тя бавно се доближи до ръба. Прескочи парапета. Изтри влажните си очи с ръка. пое дълбоко глътка въздух и скочи.
Тогава се събуди. Един слънчев лъч се бе промъкнал през пердетата и падаше върху косите й. Тя го прегърна силно и от съня не остана и следа. След миг заспа отново...

mn e dobrobravo!tvoe li e?

[koalka]

Много е хубаво,ако е авторско-браво!

[someone_else]

Мое е.Мерси. Много отдавна пиша, но за пръв път се реших да питам за мнение.

[If4eto]

hubavo e - pozdravleniq. Vse pak si sajalila geroinqta !

[indian_flower]

Хубаво е ! Обаче структурата е стандартна, края е предсказуем Иначе много добре се изразяваш личи си, че си чела книжки и, че си писала и други неща

[someone_else]

Хубаво е ! Обаче структурата е стандартна, края е предсказуем Иначе много добре се изразяваш личи си, че си чела книжки и, че си писала и други неща

Ами да, права си ,че структората е стандартна ,но съм начинаеща . Другия път ще е по-добре ,надявам се. Ако нещо друго не е наред, кажете. Ще ми е полезно

[sunny_girl16]

haresva mi

[[B]a[N]D[i]T[k]a]

mnogo mi haresa bravo

[Ku4eNcE]

Ima6 darba =D>

[alextasy_love]

=D> Supre e!Mnogo qko si se spravila!!!! =D>

[SlAdKy_KoTi]

Много е хубаво...много ми хареса! Браво!