- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Моята песен
В спомени вятъра ще донесе
част от мен във тъмна стая
и тихо мрачни ще са те –
сълзи, които не желая.
Дочул гласа ми отнесен
до прозореца глава ще склониш,
ще те погали пак моята песен
след нея към мен ще вървиш.
И вятъра с думи неясни
ще говори той тихо за мен
в звуци кристално-прекрасни
след залеза на стария ден.
И звездите в небе ще рисуват
с мрака пак лунни лъчи,
тихо в нощта ще целуват
две плачещи сини очи.
Супер е! =D>
Всеки може да опикае пода, но ти бъди герой и осери тавана!
нямам думи.... прекрасно е... толкова... чисто и образно и... ох.... красиво е... браво!
- Имам нужда от простор...
-Значи не ме обичаш..
-Обичам те...
-Тогава защо ти е простор?