- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- *надежда*
Във своя сън неизмерима
аз търся сянката на твоите очи,
посрещнала пак тиха зима
в безумно бели висини.
И виждам как ръце протягаш
за да докоснеш с тях моята ръка,
но шумно в бездната пропадаш
забулен от сивата мъгла.
А дали ще дойде пролет
събрала в мислите си любовта,
дали ще видя пак аз птица в полет
или до край ще нося самота...
mnogo e dobro
Има две непреодолими трагедии в живота: едната е да загубиш копнежа на сърцето си, а другата да си го възвърнеш!
Това е най-якото стихотворение, коетo съм чела. Просто нямам думи
Винаги си казвам, че отново няма да плача.
Повтарям си няма от болка да се влача.
Дори от очите да не потичат сълзи,
ръце протягам за да уловя нечии мечти.
Невероятно
=D>
оле мн е хубаво, браво на теб
Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.
Само времето доказва силата на Любовта.
Bravo mngo e hubavo daje mi potekoha sulzi dokato go 4etoh