казват,че времето лекува...е при мен не стана нещо такова...просто искам да споделя....страшно имам нужда да си излея болката макар от месеци да не съм писала в форума...е вече знам какво е любовта...да палчеш по цели нощи за нещо което вече даже не се сеща за теб,да обичаш някого,който никога няма да е твой,да прекарваш дните си в страдание,да изгубиш усмивката си и да се отдадеш само на най-добрите си приятели и на учението...Всички казват,че го обичам истински макар да мина прекалено мн време от както ме заряза и да искам да е щастлив дори и с друга.Сега му гледам ник-а в чата,че е мн влюбен...мн ме заболя,но важното е той да е добер...Не знам защо не мога да го забравя и такива проблеми си направих последната година,че стана мн гадно...Този,който обичам ме заряза преди година и няколко месце,бяхме заедно едва 5 месеца...можи би щяхме да сме мн повече ако не бях толкова малка и наще не ме пускаха по касно от 9 часа вечер навън бях на 16,страх ме беше да ги лажя пък и не даваха да имам гадже и така виждахме се рядко за час-два...Знаех,че мн ме обича,но уви приятелите му ме мразиха в чата...Май не ме одобряваха,докато не се запознаха с мен на живо...Гадно стана,започнаха даме свалят и двамата и зад гърба на най-добрия си приятел,а аз си мълчах,защото знаех че ако кажя на гаджето си,че ме свалят те ще изкарат мен виновна...Едния май се влюби в мен и до ден днешен ми се сваля макар тотално да съм го изрязала... и така те му наговориха хиляди глупости за мен,той повярва заряза ме и до нде днешен вярва на тях...Бях с много момчета с него(не за секс е просто кафета даже няамше и целувки).Да кажем,че живота ми беше ад...опитах няколко пъти да му обясня,но беше мн наранен и не ми повярва....от месеци нищо не съм опитвала да наоправя...стоя настрани и му се радвам....в редките случаи когато се засичаме по улицата си казвам "баси колко готин е станал"...Ся съм с ново гадже вече май 4-5 дена ходим,но всичко сякаш е на басик при нас и не вярвам н да издаржим щот на мен ми пречи на учението а вече съм кандидат студенка и няма на каде се спуквам от учене...Проблема ми е че още съм луда по бившия си и вместо с времето любовта ми към него да намалее или изчезне тя се усили...От 3 месецане съм го виждала...от различни градове сме(макар разтоянието между тях да е само 1 км)Не нзам какво да правя,как да го забравя,как да накарам сърцето ми да спре да плаче за него...Всички казват,че съм страхотен човек и рано или късно ще осазане грешката си...разбрах,че е съжалил,че ме е зарязал...Може би всичко дет искам на този живот е отново да съм снего,щот го опознах истински и знам,че е страхотен човек и наситина завиждам на тази щастливка в която е влюбен сега.На всичкото отгоре на-добрия ми приятел,който ми помогна по лека да преживея тази раздяла се влюби в мен,когато му отговорих на чуствата му(макар да е невъзможно нещо между нас щот е от Петрич,а аз от Велико Търново) той започна да се сваля с друга и мен ме заболя и преди няколко дена му казах да забрави за мен.Писна ми да си играят с мен и да ми вартят интриги мъжете...Ох извинявайте,че ви занимавам с глупости,но просто имах нужда да споделя с някого