Дали аборт?

[Th3WildAng3l]

Цикълът ти закъснява. Правиш тест ... и той е положителен.
Винаги може да се случи, дори и да се внимава много. И какво следва после? Аборт? Или задържаш детето? Можеш ли да си позволиш да си майка? Дали абортът е най-правилното решение?
Какво мислите по въпроса (+ възраст) ??

[teen_girl4e]

ami da vinagi moje da se su4i na vseki kokoto i da se vnimava na kakvato i da e vazrast tova e vqrno a kogato stane qsno ve4e moje da e kusno po4va edin etap na strah i nesigurnost a ako potarpev6iq e na 14-15-16 pove4eto pati i kriza i ako govorim za tazi vazrast do 18 godini dr re6enie osven abort nqma kokoto i da e trudno purvo edna malada maika nqma vazmojnost da izrodi napalno normalno dete i da go otgleda v normalni usloviq kokoto i tejko da e samata misul za zadarjane na bebeto e absurdna i dori opasna tova e moeto mnenie
a mila ti za6to si pusnala tazi tema da ne bi da te e spoletqlo tova?

[alkobalko]

На 18 години съм. Преди няколко месеца се бях панирала, че съм бременна и тогава се замислих какво ще правя. Казах на приятелят ми и той ми отговори, че каквото и да реша, той ще се съгласи. Родителите ми не бяха при мен и нямаше с кой да споделя. Реших да кажа на майка му. Тя ме посъветва да послушам сърцето си и да реша. Каза, че дори и да съм (защото аз не бях сигурна) те са до мен. Тогава се замислих какво да направя. От гледна точка на финанси, проблеми нямаше да имам и щях да мога да го отгледам, подкрепша също не ми липсваше. Докато правех теста и чаках резултата, приятелят ми беше до мен и ми каза най-милите думи:"Каквото и да стане, то е мое дете и аз не искам да го убиваме. Но ако ти решиш, че така е по-добре няма да ти кажа нищо, за да те разубедя. Но решиш ли да го отгледаме, знай че никога няма да останете сами и да ви липсва нещо. Обичам те много, обичам и него." Тогава аз реших, че ще задържа детето. И днес, ако трябва пак да взема такова решение и да съм поставена в същата ситуация пак бих решила да го задържа.

[playful_baby]

На 18 години съм. Преди няколко месеца се бях панирала, че съм бременна и тогава се замислих какво ще правя. Казах на приятелят ми и той ми отговори, че каквото и да реша, той ще се съгласи. Родителите ми не бяха при мен и нямаше с кой да споделя. Реших да кажа на майка му. Тя ме посъветва да послушам сърцето си и да реша. Каза, че дори и да съм (защото аз не бях сигурна) те са до мен. Тогава се замислих какво да направя. От гледна точка на финанси, проблеми нямаше да имам и щях да мога да го отгледам, подкрепша също не ми липсваше. Докато правех теста и чаках резултата, приятелят ми беше до мен и ми каза най-милите думи:"Каквото и да стане, то е мое дете и аз не искам да го убиваме. Но ако ти решиш, че така е по-добре няма да ти кажа нищо, за да те разубедя. Но решиш ли да го отгледаме, знай че никога няма да останете сами и да ви липсва нещо. Обичам те много, обичам и него." Тогава аз реших, че ще задържа детето. И днес, ако трябва пак да взема такова решение и да съм поставена в същата ситуация пак бих решила да го задържа.

em tva mnogo mi haresa! \/
ina4e da vi kaja 4estno nz kak bih postapila!ne mi se iska da ubivam deteto ama da si provalq jivota na 15.. ......

[Th3WildAng3l]

teen_girl4e преди няколко дни се бях ошашкала, защото мислех, че съм бременна. Но при мен естествено никога няма само един проблем. С момчето, който можеше да е бащата се бяхме скарали. И се бях паникьосала ужасно много. Даже не исках да си правя тест, защото бях почти убедена, че ще е положителен. И понеже не съм готова да ставам майка започнах да мисля за аборт. Но тогава дойде другия проблем - няма как на този етап да намеря парите за него... Няма как да кажа на родителите си. И .. просто беше ужасно - положение на безизходица. Е .. тестът беше отрицателен.
Но просто ми е интересно как биха постъпили други момичета в такава ситуация - да трябва да решават между двете. Затова и пуснах темата.

[bulgarche]

Това е много сложно и специфично нещо, на което не мога да дам сега отговор. Инъче...аз всъщност съм си мислил за аборт..ама дано са си ми само мисли за напред...просто едно на ум

[teen_girl4e]

ami da razbiram taka e oba4e vsi4ki si poemame riska i az seki pat kato m zakasnqva dori za malko i se zamislqm ako ne dai boje buda izpravena pred takova re6enie kakvo 6te pravq
a i az sam na 16

[TeTkA-s0lEtkA]

vqrnu e , 4e dori i mn00 da se pazite s priqtelq si pak ima v1zmojnost da zabremenee6 .. az nz .. moje bi i za tova do sq ne s1m plavila sex .. samo kato si pomislq ko 6te stane aku zabremeniq .. az ne bih napravila abort v nikak1v slu4ai (est osven aku ne s1m pod 16) za6toto po tozi na4in provalq6 jivota na drug .. taka da se kaje ...
za tva mislete predi da sa naebete .. trqabav da se misli za v1zmojnite posledstviq .. i aku ne moje6 da si gi poeme6 sled tova .. po-dobre ne pravi sex dokato ne nav1r6i6 edna prili4na v1zrast ot 16-17godini

[malka_kukla]

emi koito ne iska iznenadi i to ot roda da stava6 maika,neka si se predpazva.6toto na 14-15 ili 16 godini da stava6 maika e ne samo obri4ane na jivota,ami i golqma otgovornost.ti samata si dete,a da otglegda6 drugo,nz kak 6te stane,ne go pojelavam na nikoi,koito ne iska i ne e gotov za deca da ne riskuva.taka 4e moeto mnenie e ZA PREZERVATIVITE,6toto aborta e ne6to stra6no i vredno,no puk i v kraina smetka e edno dobro re6enie,za ot4aqnite mladi maiki na 14-15 i dori za nqkoi na 18.tva e

[alkobalko]

Да,Алеандра,красиви думи,но си е друго,когато си на 13...

Така е и не го отричам. Аз казах какво се случи на мен. Спор няма, че при едно дете на 13 години едно дете е голяма тежест и не може да се поеме отговорност.

[krem4et0]

А аз съм на 21 и НЕ МОГА ДА ПОЕМА ТАЗИ ОТГОВОРНОСТ.Преди около месец и аз бях шашнала приятеля си-закъсняваше ми,а уж съм на хапчета.И си говорехме с него,че не сме много малки,за да отгледаме дете,но имаме други планове.И давамата учим,нямама кой знае какви финансови възможности(особено той),а и ни се живее още.Проблемът е,че имам здравословен проблем,който прави 1 аборт немислим.То ест-зачена ли трябва да раждам!А аз не искам това.Та дилема пред мен май не стои,защото не мога да правя аборт,но ако можех-нямаше и да се замисля!не мога да причиня това на себе си и на гаджето си-наще ще ме изхвърлят от дома.Ще трябва да живея при приятеля си,да прекъснем образовението си и да работим.А не само,че няма да ни е лесно-за мен ще е унизително,че съм допуснала това да се случи,а се имам за "умна".За това правя секс със всички предпазни мерки и пак треперя,когато трябва да ми дойде!

[sarang]

не мога да причиня това на себе си и на гаджето си-наще ще ме изхвърлят от дома.

Добре - защо ще те изхвърят, все пак вече въобще не си малка и не виждам проблем да имаш бебе от приятеля си, с когото си от много време. Толкова ли са задръстени вашите?
А иначе аз съм за аборта особено когато става въпрос за малки момичета. Но тези малки момичета по-добре въобще да не правят секс, също така не подкрепям и да правиш секс с човек, на когото нямаш доверие и който в такъв случай не би те подкрепил и не би поел отговорност. Така че съм за аборта, когато се налага, но по-добре е да не се налага въобще. Иначе аз аборт не бих могла да направя не поради здравословни причини, а защото не мога да си представя как ще убия този малък човек. Преди мислех, че преди раждането човек още не е човек, но вече не мога да мисля така. Винаги ще си мисля какъв човек би било това нежелано бебе. И абортът все пак е убийство до известна степен, струва ми се супер егоистично да не родиш само защото имаш планове да учиш. Не го разбирам това, четох за някаква жена, която направила аборт, за да не си провали екскурзията до Полша, не искала да е бременна тогава. И получила усложнения, сега не може да забременее.
Та животът е живот, смятам за отвратително да се убие човек, без да му се даде възможност да живее. Вярно, че е все още просто една купчина от клетки, но тези клетки носяти информацията какъв ще е, вече се знае дали ще е рус, черноок и т.н. Така че за мен абортът е оправдан само в краен случай, все ки си решава, разбира се, но аз не бих могла.

[Virgin~Snow]

Това е болна тема и за мен...така да се каже.

Сега съм на 19г. Правя секс от 16.5 - годишна, за щастие засега с постоянен партньор. Още в началото реших, че ако бременността ме застигне след 18-та ми годишна, няма да направя аборт. Преди това си е рисковано...тъй като самият женски организъм не е напълно развит. На свободата и собственото усъвършенстване държа най-много. Но да дам живот...или да отнема...е нещо МНОГО ПОВЕЧЕ.
А това, какво ще си помисли за мен стринка ми или съседката...ми е през катерицата, така да се каже.

[honey91]

На 18 години съм. Преди няколко месеца се бях панирала, че съм бременна и тогава се замислих какво ще правя. Казах на приятелят ми и той ми отговори, че каквото и да реша, той ще се съгласи. Родителите ми не бяха при мен и нямаше с кой да споделя. Реших да кажа на майка му. Тя ме посъветва да послушам сърцето си и да реша. Каза, че дори и да съм (защото аз не бях сигурна) те са до мен. Тогава се замислих какво да направя. От гледна точка на финанси, проблеми нямаше да имам и щях да мога да го отгледам, подкрепша също не ми липсваше. Докато правех теста и чаках резултата, приятелят ми беше до мен и ми каза най-милите думи:"Каквото и да стане, то е мое дете и аз не искам да го убиваме. Но ако ти решиш, че така е по-добре няма да ти кажа нищо, за да те разубедя. Но решиш ли да го отгледаме, знай че никога няма да останете сами и да ви липсва нещо. Обичам те много, обичам и него." Тогава аз реших, че ще задържа детето. И днес, ако трябва пак да взема такова решение и да съм поставена в същата ситуация пак бих решила да го задържа.

Брово на момчето!Просто нямам думи!Явно найстина много те обича!

[krem4et0]

покахонтас,да такива са родителите ми.И не мисля,че е егоистично-егоистичнж би било д задържа детето и да "вържа" приятеля си по този начин.Може за вас да сме старички,но реално и двамата не сме видяли кой знае какво от животът и аз не знам дали ще сме заедно и за напред.не,че не го обичам,но не знам дали ще сме заедно утре да речем.Винаги има такава възможност и аз съм подготвена.Но не искам деца-ще трябва да се оправям сама или с някой,който 1 ден ще ме обвини,че съм провалила младостта му,защото неминуемо така ще стане.Думите на Aleandra и постъпката на приятеля й са много хубави,но те са млади.След 5 години ще говорят съвсем различни неща и ще мислят по друг начин.Сигурна съм в това,защото хората се променят,а и с годините помнят лошото за жалост.За това ми се струва,че това което тя мисли е някаква химера.Реалността е друга-1 дете проваля животът ти,когато не си подготвен за него.А и образовението ми е доста важно за мен и искам много да уча,да се реализирам,да си стъпя на краката и тогава да издържам деца.Това не е егоистично.Егоистично е да родиш дете и да не можеш да го издържаш,то да реве от глад и да ходи със старите ми дрешки,защото нямам пари за нови.Не мога да го причиня на моето дете.А за абортът-все пак той е позволен,защото до 3-тия месец това не е още развит човек,а просто 1 ембрион.Ами ако стане спонтанен аборт от уплаха?Това какво е.Пак повтарям-аз съм за аборта,но не мога да го направя.Но 1 дете на 21-22 за мен ще е провал на всичко защото ще трябва да се справям сама или евентуално с баща му,който 1 ден ще ме упреква.не,че само аз ще съм виновна.Разбира се е редно и мнението на бащата да се отчете!

[sherry]

На 17 години съм...След 7 месеца ставам на 18. Не се чувствам готова за бебе, едва ли ще съм готова и в близките 5 години...Ако недай си Боже ми се беше случило нещо на тая възраст, щях да направя аборт. Гадно е, но искам когато имам бебе, да е защото наистина го желая, не защото е станала грешка. Искам и да мога да му осигуря всичко, от което има нужда - и финансово и физически - грижи и т.н

[pitbullbg]

protiv aborta... ne znam kfo vi e na momi4etata no az sym i na nas ne ni e nikak lesno ako stane ne6to takova... no protiv tvyrdo

Po princip v nqkoi durjavi e oficialno zabranen abortut!Zna4i ima za6to!Az li4no oba4e sum za,samo kogato jenata nqistina nqma nikakva vuzmojnost da mu osiguri nujnite za jivot usloviq!V protiven slu4aj sum tvurdo against!

[sarang]

Кремчето, всички знаем, че едно непланирано бебе може доста да затрудни живота ти, може да провали плановете ти. И затова абортът се налага в някои случаи. А за едно такова дете животът също може да е доста тежък. Особено ако майката си мисли от време "ех, защо не направих аборт". Ако ти забременееш сега и родиш, така ли ще възприемаш нещата след време? Не се заяждам, надявам се го разбираш. И това че до третия месец е просто един ембрион, не мога да го приема. Вече е бъдещ човек, адвокат, лекар или нещо друго. Природата е решила, че трябва да съществува този човек, как така някакъв лекар (или в по-лошия случай - самозвана бабичка) ще му онема това право? Това си е равносилно на убийство. Не говорим за случаи от рода на изнасилено момиче или малолетно, или някакъв случай, при който ситуацията прави невъзможно за една жена да роди.
А за спонтанните аборти - ами това е нещо изключително тежко за една жена, особено ако иска бебето. Абортът, желан или не, е тежък не само физически, но и психически.
Иначе съм на мнение, че най-добре е едно бебе да се роди, когато е желано. Но невинаги става така.

[Angel_Girl]

Аз съм твърдо против абортите. Почти на 16 години съм, но първо аз не бих направила аборт(ако ми се случи нещо такова), второ-приятеля ми няма да ми позволи и трето-баща ми НЯМА да ми позволи, колкото и странно да ви прозвучи. Приятеля ми ми е казвал, че ако някога се случи нещо такова винаги ще е до мен и не би ме изоставил за нищо на света. Подобно като на Aleandra стоят и при мен нещата с изключение, че не съм правила тестове и тн, защото не съм имала съмнения, че съм бременна, но е имало моменти на уплаха.

[Sensual]

аборта не е най-прекрасното нещо на света, но е необходимо зло... поне е малкото зло в повечето случай... просто мислете и дано не ви се налага момчета пазете приятелките си!

[krem4et0]

Кремчето, всички знаем, че едно непланирано бебе може доста да затрудни живота ти, може да провали плановете ти. И затова абортът се налага в някои случаи. А за едно такова дете животът също може да е доста тежък. Особено ако майката си мисли от време "ех, защо не направих аборт". Ако ти забременееш сега и родиш, така ли ще възприемаш нещата след време? Не се заяждам, надявам се го разбираш. И това че до третия месец е просто един ембрион, не мога да го приема. Вече е бъдещ човек, адвокат, лекар или нещо друго. Природата е решила, че трябва да съществува този човек, как така някакъв лекар (или в по-лошия случай - самозвана бабичка) ще му онема това право? Това си е равносилно на убийство. Не говорим за случаи от рода на изнасилено момиче или малолетно, или някакъв случай, при който ситуацията прави невъзможно за една жена да роди.
А за спонтанните аборти - ами това е нещо изключително тежко за една жена, особено ако иска бебето. Абортът, желан или не, е тежък не само физически, но и психически.
Иначе съм на мнение, че най-добре е едно бебе да се роди, когато е желано. Но невинаги става така.

Е,на 1 въйлна сме!Просто аз не съм готова,а и стане ли съм казала на гаджето ми-аз бебе не искам и ще го махна,а той е отговарял,ако можеш го направи.Но и аз и той знаем,че не може.За това се пазим много!Тука ми се смяха преди време,че съм на хапчета и го правя с презерватив,ама по-добре така отколкото со бебе,нали?

Ahahah trqbva da si mnogo naivna za da si mislish che gadjeto ti shte e do tebe osobenno na taq vuzrast ahahah ebati kolko ste tupi jenite

Ahahah trqbva da si mnogo naivna za da si mislish che gadjeto ti shte e do tebe osobenno na taq vuzrast ahahah ebati kolko ste tupi jenite

[alkobalko]

Ahahah trqbva da si mnogo naivna za da si mislish che gadjeto ti shte e do tebe osobenno na taq vuzrast ahahah ebati kolko ste tupi jenite

Aми не всички мъже са отрепки.