Цитирай Първоначално написано от Aleandra
На 18 години съм. Преди няколко месеца се бях панирала, че съм бременна и тогава се замислих какво ще правя. Казах на приятелят ми и той ми отговори, че каквото и да реша, той ще се съгласи. Родителите ми не бяха при мен и нямаше с кой да споделя. Реших да кажа на майка му. Тя ме посъветва да послушам сърцето си и да реша. Каза, че дори и да съм (защото аз не бях сигурна) те са до мен. Тогава се замислих какво да направя. От гледна точка на финанси, проблеми нямаше да имам и щях да мога да го отгледам, подкрепша също не ми липсваше. Докато правех теста и чаках резултата, приятелят ми беше до мен и ми каза най-милите думи:"Каквото и да стане, то е мое дете и аз не искам да го убиваме. Но ако ти решиш, че така е по-добре няма да ти кажа нищо, за да те разубедя. Но решиш ли да го отгледаме, знай че никога няма да останете сами и да ви липсва нещо. Обичам те много, обичам и него." Тогава аз реших, че ще задържа детето. И днес, ако трябва пак да взема такова решение и да съм поставена в същата ситуация пак бих решила да го задържа.
em tva mnogo mi haresa! \/
ina4e da vi kaja 4estno nz kak bih postapila!ne mi se iska da ubivam deteto ama da si provalq jivota na 15.. ......