Проблема е следния...преди повече от година и половина се запознах със невероятно момче.Той беше първия,за който с ръка на сърцето мога да кажа,че обичах С една дума въпреки,че много страдах заради него,въпреки че месеци наред плаках и се измъчвах...никога не съм мислила,че е лош човек,напротив и до ден днешен твърдя и съм вътрешно убедена,че той ще си бъде моята слабост.Когато преди около година той тръгна с нея аз бях съсипана,бях унищожена и не можех да повярвам...историята е много дълга,но в общи линии си се надявах,че ще скъсат,докато не срещнах настоящия ми приятел(от 6 месеца сме заедно).Всичко е идеално,връзката ни е идеална,той е идеален и аз се чувствам идеална,когато сме заедно,но...днес разбрах,че момчето,в което бях отчаяно влюбена е скъсал с приятелката си,те вече не са заедно...видях колко е съсипан,колко мъка има в сълзящите му очи,бях до него,говорих му и го успокоявах,точно както правят добрите приятели.Но,не можах да не се запитам какво щеше да е,ако сега бях сама...ето моето желание се осъществи,но с цената на какво?! Защо живота така се гаври с нас...колкото и да не исках не можах да се въздържа...нещо в мен трепна,старото чувство се появи,изкочи...а толкова се старах да го погреба дълбоко в сърцето ми,да го потуля....Не искам да късам с приятеля си,не бих го направила,защото вероятно това е просто...не знам може би красивия спомен или нещо такова,но го гледах така съсипан и се запитах....защо бях толкова глупава?! Защо,когато имах възможност да съм с теб нямах смелост...?!
Не знам какво очаквам да кажете,не знам дори дали ме разбрахте,но ми тежеше...та това е глупаво...поне сама за себе си се убедих,че има хора,които не се забравят Нужно ми беше просто да го напиша,благодаря на тези,които го прочетоха и са се опитали да го разберат