Не знам точно защо пускам тая тема, но май доста хора пишат и ми се ще да разбера дали и другите имат такива впечатления. Ок,форума е Love,нали? Не знам дали и мойто е това, но май определено съм хлътнала по това момче и едва за 2-ри път се ч-вам така като първия път беше провал. Запознахме се на един лагер, където отидох с много негативна нагласа и въобще не очаквах да има с кой да си говоря, камо ли приятелство или друго. И вечерта на 5ден(общо7) се запознаваме, танцуваме,всичко става много бързо и естествено и така 3 дни сме неразделни. После се прибираме в градовете си(около 100км разстояние), но все пак не спираме да мислим един за друг. Говорим по телефона всеки ден и куп смс-и и знам, че и той изпитва същото. Защо ли? И аз имам приятел(от месец), и той-приятелка,само дето те са заедно година и половина, т.е той би загубил повече.Дори съм мислела,щом я обича какво го е накарало да се захване с мене, но няма смислен отговор - химия и толкова. Лошото е че и двамата знаем, че не беше просто летен флирт. Дори и половинките не са пречка, защото знам, че искам да съм с него и той с мен, но! Защо трябва да се примирявам и да се откажа от най-хубавото нещо, което ми се е случвало? Защото няма как да стане това с градовете...Не очаквам някакъв съвет, защото опитахме да не се чуваме,издържахме 24 часа и това не е вариант. Просто кажете дали са ви се случвали такива нелепи пречки или това е като закон на Мърфи за щастието...Всъщност каквото и да кажете ще съм ви много благодарна PS.Sorry за дългия пост