Така, сещате се предполагам какво става.
Аз се отдавам изцяло, чакам го, а когато му споделя, че ми е гадно, когато случайно му изниква работа, а аз незнам, той казва, че не е виновен. Когато кажа, че имам проблем, ми отговаря само с аха и ми е неудобно да продължавам. Но после като му кажа и това получавам отговор, не е вярно, нали знаеш колко си те обичам.
Омръзна ми да плача, да се мъча, но не мога и да го загубя. Имам чувството че аз съм виновна, че издребнявам, като обръщам внимание на тези неща, но.......съм си тъпичко явно.
Искам единствено разбиране и малко съчувствие, толкова ли е трудно да ми го даде? Знам че може, знам..