Вървя по многолюдните улици.Вглеждам се в хората.Всеки е с проблемите си.Ето го малкото момиченце, стиснало ръката на майка си,с очи,изпълнени с щастие,нима и аз съм била такава?Нима толкова бързо успях да погубя детското в себе си.На отсрещния тротоар виждам момче и момиче.Изглеждат толкова влюбени,струва ми се,че ще полетят.Вглеждам се във една витрина.Нима това съм аз?Нима това е веселото момиче,със закачлив поглед.Какво е останало от мен,една сянка говореща твоето име на сън!Как не можа да разбереш,че те обичам!?Как не можа да разбереш,че бих пребродила света заради теб,как .....???Ти беше толкова близо до мен,но всъщото време толкова далече,като слънцето,виждаш го,огрява те,но не можеш да се доближиш прекалено близо.Радвах се на всичко свързано с теб.Радвах се,когато ми разказваше за поредната си приятелка,усмихвах се на сила,но никой не знаеше,какво ми беше вътре.Сърцето ми,сърцето ми се късаше на хиляди частици!Хиляди пъти се обвинявах,че се влюбих в теб.Хиляди пъти проклинах момента,в който за първи път те видях.Можех да имам много момчета,но аз исках теб.
PS Как да те забравя,кажи ми?????

PS2 Sorry,че литературно изобщо не е правилно,но просто ми стана по-леко,като го написах!Боже,кажете ми,как да престана да го обичам,как да престана да мисля за него