случайно попаднах на вашия форум и ми стана интересно .. се пак и аз имам проблеми на тая възраст
Значи да започна отначало
Преди известно време бях направо ЛУД по едно момиче.Никога до сега не беше ми се случвало да харесвам толкова момиче чак незнаех какво ми става постоянно за нея мислех, имах чувството че тя ще ми изпълни животата но нито знаех как да я поканя нито как да и кажа.Накрая ссе пристваших и й казах че много я харесвам че е много красиво момиче и т.н. тя нищо не каза а аз не исках да пришпорвам нещата мислех да я поканя но не знаех кога е всичко си вървеше добре даже предобре но един ден разбрах че ходеше с друг. Още преди да я "зарибя" ми беше ясно че това е също възможен ход но не му отдавах достатъчно внимание - струваше ми се напълно нереален но ето че стана беше ми тежко естествено направо ми разби сърцето ама нямаше. Не знаех какво да правя на никого не казах но нямаше и на кого На които започвах да разказвам и всички се едно "Абе живота продължава" е добре горе-долу харесах друго момиче но тя не ме харесваше от самото начало имаше предубеждения към мен жалка гледка бяха усилията ми да говоря с нея но аз сам си бях виновен защото виждах че се подиграва тук още повече ме обзе отчаянието и взеха да ми идват и комплекси че жените не ме харесват . никога няма да си намеря приятелка и т.н. никога не съм мислил за наркотици и самоубииство но се чувствах непълноценен и някакси различен..
Минаха няколко месеца от последното ми приключение и почти бях забравил всичките си проблеми и срещнах ново момиче - бях още по-влюбен и с нова надежда .случайно се срещнахме и всичко си вървеше добре разбирахме се смеехме се абе тип-топ всичко уж но после тя не искаше да се срещнем избягваше всякакъв контакт .Това направо щеше да ме убие - три влюбвания и 3те с неуспешен край
Изчезна всякакво желание в мен за любов и тем подобни
нямах желание поради нов неуспех отчаянието ме беше обладало не исках и да си помислям за "зарибявка" защото предпочитах да спя нормално преди миналото лято излизах с 2 момичета но и с 2те се разделихме по взаимно съгласие
Сега се ми е повече от ясно че няма скоро да намеря "момичето" любовта ми изглежда като измислица и несъществуваща

Е това е моята история чувстваите се свободни да коментирате