Да, мила - наистина по-добре да си разрешите проблемите, ако все още има такива, а явно има! Очи в очи, всяка да каже на другата това което мисли или я мъчи, защото нали истинските приятели уж всичко си казват! Ако тя няма достойнството да го направи - помисли си за каква "приятелка" изобщо си говорим! Не забравяй че същото се отнася и за теб! Бъди искрена - колкото и да те е наранила или да те е страх да й признаеш всичко - направи го! Говори с нея и поне си излей мъката, кажи й как си се чувствала през цялото това време и се опитай така да й въздействаш, че да се стресне малко! Да се постави на твоето място(ако изобщо умее да го прави това!) и тогава евентуално да осъзнае грешката си! Ако и след това видиш че нещата не са се променили особено, по-добре забрави за нея - щом и ти самата казваш че не можеш и не искаш да споделяш вече нищо с нея - ами просто недей! На този свят няма истински приятели в това съм се убедила. Или ако има, то те се намират изключително трудно и в продълбжение много време! Един човек сега може да има приятел до себе си, с който да се разбра идеално и да нямат никакви проблеми, но идва момент в който същия този човек, уж пишещ ти се за добър приятел ти забива нож в гърба - изиграва ти лоша шега и едва тогава разбираш че това е бил поредния подлец, за който не си струва да си хабиш нервите!!! Така е с всеки и навсякъде, просто много често се случва човек да не го осъзнава, повярвай ми! Няма защо да се отчайваш, на всеки се случва, мила! Изяснете си отношенията и както ти казах - ако отново не се получи, просто леко се дистанцирай от нея. Не е казано да й се надуваш или да й се правиш на голямата работа нали, но при положение че нито те разбира, нито можеш да си кажеш нещо с нея като към истинска приятелка - има ли смисъл според теб?! Успех ти желая! Прецени кое е най-доброто за теб и постъпи така, както сърцето ти подсказва!