Преди доста време бях влюбен в едно момиче. Нещата вървяха повече от идеално, бях до полуда влюбен в нея. Един ден всичко се срути..спря да ми звъни, да ми отговаря на обажданията, на смс-ите. Като звънях у тях ми казваха че е излязла..Не можах да я забравя 6-7 месеца..през това време съм нямал приятелка, защото те се усещаха че мисля за друга и всичко се прецакваше още от рано. Ходих на лагер и там се запознах с доста момичета, повечето от тях ме харесаха и още продължават, приятен съм им. Едно момиче ми харесваше, но тя не дойде на лагера щот трябваше да заминава за друг град (там се премести да живее) и тя отпадна. До вчера щях да пробвам с едно друго момиче, което ми е мн симпатично и супер мн ми харесва, но не мога да я допусна до сърцето и чувствата ми. Още ме е страх да не ме наранят отново и както се досещате - нищо не се получава. Вчера ми каза че "ме възприема само като приятел". Стана ми криво и цяла нощ не спах, ходих на кафе сутринта с приятели и обсъдихме ситуацията и те знаят че много трудно допускам момиче до мен отново, защото те едвам успяха да ме измъкнат от мислите за онова момиче, което бях влюбен в нея. Попринцип не съм някакъв женкар, обичам жените и всичко квото правят, но ме е страх да ги допусна до мен. Просто ме е страх да не ме наранят отново..