Нямам представа как се случи,но се случи.Той ме закачаше,бъзикаше ме,сваляше ме,а аз го мразех,много ама много,защото го смятах за глупаво момченце без цели в живота,което само пречи на другите.Падаше си женкар,чаровник и т.н...лошо момче.Отблъсквах го,режех го и въобще се държах много студено.Обаче един ден разбрах,че всъщност не го мразя,а много ми харесва.Свикнах с шегите му и започнах да му отвръщам,но въпреки това,винаги се държах на дистанция.Така де,пълна глупачка,защото сама си проиграх късмета... А от харесване прерасна в любов.Може и да не е за вярване,но в истинска любов.Сега,когато пораснах достътъчно и вече мога да призная пред себе си,че го обичам,осъзнавам също,че бих дала дори живота си за него.Твърде късно,както в повечето случаи. Винаги ми е показвал,че ме харесва,но никога така,че да разбера,че не е бъзик,а истина.Хиляди,хиляди пъти ми е намеквал,и аз съм забелязвала,но действах прекалено бавно,когато осъзнах.А тази година разбрах,че се е преместил в друго училище.Не мога да разбера нищо от никого,защото разберат ли,че имам чувства ще бъда просто...ужасно унижена от околните.Без него всичко изглежда сиво,скучно,все едно всички мълчат,не чувам нищо и съм сляпа за всички и всичко...Кълна се,че ако имам шанс,ще направя нещо,но както повечето гледащи да не си играят с тях от предпазливост изгубих Него...Просто исках да споделя,ако държа всичко в себе си няма да издържа Благодаря,на тези,които го прочетоха