Абе хора вИе май изобщо си нямате предтава от анорексия. Не се става така анорексичка от едното нищо. Най-малкото това е болест на психиката и спираНето на храната е само част от нея. По-важно е грешното възприятие на тялото, страхът от храната и същевременно любовта към нея...Да!! защото много е грешно да се смята, че анорексичките не обичат да ядат или нямат апетит. Това може да се случи, но в по-късен етап. В общия случай болният опт анорексия обича да яде, но бяга като дявол от тамян от храната. Ако просто нямаш апетит и не ти се яде, това не е анорексия. Виж, ако се страхуваш, че всяка хапка, която изядеш ще ти се отрази на тялото и умишлено заради това не ядеш - тогава да. Тогава вече се появава един болезнен страх от храната.
Искам да попитам момичето, пуснало темата - ядеш една вафла за цял ден защото се чувстваш сита и просто не ти се яде повече или защото те е страх, че ако хапнеш още нещо ще напълнееш или си мислиш, че тази вафла ти е достатъчна?