Сега ще ти разкажа моята подобна история.

Сегашния ми приятел също така като тебе реши, че не ме обича и се разделихме. След 4 дни дойде до градчето в което живея и общо взето искаше да поговорим. Поканих го. Поговорихме си. Простих му. Дадох му шанс, понеже много го обичам и много ме боля от раздялата.
Не исках да го губя.
Не знам дали щях да направя същото нещо.. т.е. да се опитам да преминем през тоя период, ако беше тръгнал с друго момиче.
На дали. Нямаше да си го позволя. Явно грешката е там, че си го заебала .. зареди едното нищо и си тръгнала с друго момче.
И аз съм се замисляла дали не е по навик мойто.., но .. виждам, че не е така. Понеже не може да ми пука толкова много като се скарам с половинката си или пък толкова много да ми липсва всеки миг (понеже той е от Варна).
Другия път.. като обикнеш някого сподели с него за колебанията си, ако тогава имаш такива... и остави времето да го покаже. Недей прибързва. Не знам как би спечелила това момче отново.
Той е много силно наранен. 100% не знаеш как е страдал той.. и 100% изтрадал цялата случка повече от тебе, ако наистина те обича.