и нещо мое :)

[She-Devil]

Тя - любовта, надеждата...

...Тя застана нa пръсти и погледна през тъмния прозорец.Надигна се още малко, за да види по-ясно...себе си.Но, виждаше само сянка бродеща навън.В това ли се превърна?В илюзия?!Дори Тя не знаеше.Никой незнаеше!!!
Онази, която пишеше песента на самотния вятър, беше мъртва.Онази, която роптаеше пред самотата, беше сама. В полумрака на ноща прозорецът се разтвори.Тя погледна уплашенo към него и се отдръпна.Седна в ъгъла на стаята и притвори очи.Вятърът изгубил песента й проникна в стаята и я обгърна.Тя потръпна.Не беше студ,не-...беше по-дълбоко...САМОТА!Нечия самота нахлу в мъничкото й тяло и я принуди да избяга...надалеч!
Ноща все по-нагло се спускаше над Вселената.Беше тежка нощ.Тиха като шепота на песъчинките и силна като летните бури.Ноща носеше утеха в нещо значително различно.Небосклона бе обсипан от хиляди...усмивки.Нечии чисти усмивки светеха с неуморимата сила над Света.На свой ред, пък звездите заспиваха под техните очарователни блясъци...Луната вече не беше самотна.Кой можеше и на сън да предположи, че би догонила слънцето?Сега...бе притаила нежния си поглед, сега бе тук...
...Тя правеше крачка след крачка по бездомния път на битието си. Сърцето й нетърпеливо подскачаше, а беше още нощ. Какво очакваше?Накъде отиваше?Никой не пое вина да разбере. Дори и Tя...По лицето й се търкаляха някакви изчезващи сълзи.Едната се разби в праста и отлетя.Неусетно паднаха и други сълзички, които съживиха света.Той (светът) отвори заслепените си очи и се усмихна...Днес изгря още една звезда на небето.Това бе НАДЕЖДАТА.
...Днес Тя все още е тук и ни съживява.Води борба срещу нас самите и едновременно с това ни помага!Днес Тя е нашата спътница,днес тя е нашия мрак.Днес Тя променя света ...

м/у 24-25 август 2006г.

[martinka_91]

Хареса ми

[LP_for3vEr]

mi staaa brao0o0o0 az ne sam se naemala za takiva ne6ta.... ama qvno ima6 jelaniq )

[Ku4eNcE]

Simpati4no e