Всяка сълза разказва история

[someone_else]

Всяка сълза разказва история

На една пейка в парка седеше момиче. Беше сама. По бледите й бузи се гонеха едри сълзи е падаха върху вече мокрите й ръце. Аз седнах наблизо и се вгледах по- внимателно. Очите й ми се сториха познати. Да, бяха същите като на онова жизнерадостно същество, което срещнах преди няколко дни, макар че сега бяха зачервени и сякаш загубили своя блясък.
Спомних си я много ясно. Тогава седеше на маса в ресторанта и привличаше погледите на посетителите с веселата си усмивка и прекалената бъбривост. Когато говореше, размахваше ръце във въздуха и сякаш рисуваше думите, придружени от заразителен смях, който обхващаше всичките й приятели. Излъчваше доброта и спокойствие и сякаш нямаше никакви грижи и проблеми.
Няколко дни по- късно я срещнах отново ,в същия този парк. Този път бе заобиколена от малки деца ,които тичаха и викаха. Тя беше съвсем като тях - гонеше ги, играеше на различни игри, като че ли беше едно 5 -годишно палаво и безгрижно момиченце. По лицето й я нямаше онази следа, която времето оставя у всички възрастни, преминали през перипетиите на живота. Беше успяла да запази детето в себе си.
Днес обаче виждах съвсем различен човек. Нямаше и следа от онази силна и изпълнена с живот личност, на която тайно исках да приличам. Руменината по бузите беше изчезнала. По лицето й беше изписана тъга, която бе таила в най- дълбоките кътчета на сърцето си и криеше зад усмивките и смеха. Този нощ бе дошла тук съвсем сама, за да избяга от света и от хората и да изтръгне болката от страдащата си душа, без никой да разбере. Всякакви мисли и спомени нахлуваха в главата й и тя не можеше да ги спре. Искаше да преодолее болката, но вече нямаше сили. Толкова дълго се бе борила с нея. Нямаше друг избор, освен да й се отдаде, сълза след сълза , въздишка след въздишка. Всяка нейна сълза разказваше история, несподелена с никого, която макар и заключена зад желязната решетка на волята и силния характер , бе успяла да избяга и се търкаляше по бузите й.
Станах и седнах до нея. Прегърнах я нежно и изтрих сълзите й с ръка. Тя се облегна на рамото ми и се отпусна в ръцете ми.Галех косите й и я гледах как малко по малко се успокоява.
В парка, в нощта, в тишината , бях сама със себе си...


Какво мислите?

[azzzzzzzzzZzzzZzZ]

страхотно е

[polityy]

mno e hubavo prosto nqmam dumi mno mi haresa kasmet na aseto \/

[MartiSSima]

Това което прочетох е невероятно.Открих в лицето на това момиче моята същност, жалко, че аз продължавам да роня сълзи!
Браво, невероятно е!Умееш да боравиш с думите!Успехчета! =D> =D> =D> \/

[NaDuFcHe]

MnoGo e gotino...

[0riginalSin]

=D> =D> =D> мн красиво написан0

[sunny_girl16]

добро е

[PocuTy]

Strahotno e!Nqmam dumi prosto! =D>

[Nightwish_fen]

Страхотно е!!!