В името на вечната любов

Беше ден.Мрачен, сив и скучен зимен ден,
а аз стоях на пейката във нашата градина.
Ох, извинявай, вече не е наша....
ти отдавна си замина.
Запалих за пореден път цигара,
не исках, направих го напук,
спомних си как не обичаше да го правя,
вредяла съм на себе си, нека да вредя, нали вече не си тук.
Докоснах надпис, отпреди месеци на пейката написан,
ти написа имената ни във името на вечната любов,
погледнах и към кактусът до пейката кордисан,
ти искаше да бъде кактус и го нарече"цветето на нашата любов".
Но казах"стига"и хвърлих цигарата към тогавашното наше цвете,
то пламна и остана само пепелта.
Надписът изтрих го гневно със ръцете,
за да няма от тебе ничия следа.
Но едно- едничко от тебе ми остана-
сърцето ти във моето сърце,
и понеже исках от тебе нищичко да няма,
взех ножа и забих го с двете си ръце