Хора, хора... как да не лекува времете бе. Лекува и още как. Вярно е че има очи които не се забравят и спомени които не отминават, но ако не беше така, нямаше да сме хора. Споко, минава, но спомена остава. Ти не можеш да е забравиш, но чувствата се заличават. Времето зависи само и единствено от теб. Ако се самонавиеш и се примериш, минава по бързо, но ако проявиш борбеност, минава много тежко........ Но все пак нали живота е борба, една постоянна битка. В нея не си победен, докато не се предадеш. А победата означава борба. Имаш два варианта:
1. Предай се и се примири с това и остави времето да реши всичко.
2. Бори се! Не се примирявай с положението, върни си е.
Ти решаваш, но когато времето лекува боли, много боли. ТИ СИ!!! УСПЕХ!!!