Sajalqvate li za parviq si pat?!

[slan4evo_momi4e]

Много често приятелки са ми разказвали как са загубили девствеността си пияни, на някой купон с напълно непознат човек. Други пък ми казват, че ще чакат докато се появи подходящия човек и чакат с години....защото просто не се решават....Случва се и след като скъсаш с "първия" да останат лоши чувства....и това навява неприятни спомени за първия път...или пък не?! Как мислите....съжалявате ли за първия път?! Или ще го помните винаги?!

[krem4et0]

не съжелявам-беше точно така,както исках ,с когото исках.Не беше невероятно като сексуално преживяване,но иначе беше незабравимо!

[SiLeNc3e]

DDDAAA

[Pimki]

nadqvam se da ne syjalqvam

i az se nadqvam da ne sujelqvam

[Unknow]

Да съжалявам!Малка....глупава и влюбена до няма и къде.Сега нямаше да го направя, но.....

[gangbang]

много малък и глупав бях и аз..

[BeZ^BikiNi]

i az chesno kazano sujalqvam poneje ne samo che choveka s koito beshe izobshto nz kakvo da pravi i kak da go napravi (a uj beshe golqm razbirach) , ami posle se okaza i suvsem nepodhodqsht za men - napravo stana nepoznat... ama kvo da se prai nqma vrushtane nazad i nqma kvo da si bluskam dopulnitelno glavata veche poneje nqma da se vurne nazad vremeto i da promenq neshtata

[Atika]

chak da sajelqvam NE, no togava si mislih che beshe pravilniq chovek ..

[Nightmare]

Не съжелявам. Въпреки, че може би е било грешка, със съжаление няма да оправя нещата..

[angel4e_s_krila]

Не не съжалявам никак,беше с човек когото обичам и до днес,заедно сме от година и половина.Беше супер и никога няма да съжалявам

[Sensual]

Аз лично... съжалявам донякъде... но деля първия си път на 2 части... Първата е доста повърхностна и най-често срещана като разбиране за първи път... проникването ми в женско тяло... не мисля че беше нито мястото, нито времето, но така мисля сега.. а тогава точно обратното...няхам търпение да стана "мъж"... и така оплашен до безумие... притискан от всичко и всички(най-вече от себе си и какичката до мен...) го направих... проникване... секс... но не и за мен... вътре в мен беше момченцето... нищо не се промени...последваха втори и трети опит и за мое очудване... не се чувствах по-пораснал от преди... а само по объркан и неуверен... докато не се случи... нещо което не съм вярвал че е възможно... срещнах Нея... искрата пламна в мен... и в Нея... всичко беше идеално... а аз "Мъжът"... се чувствах по оплашен и от "първия път"... Тогава разбрах че човекът срещу теб, чувствата... това което се случва в сърцето и главата ти... това е много по-важно от самото проникване... и се отдадох... но не само физически... дадох й девствеността си... това което е във всеки от нас... задръжки.. притеснение всичко...остана там и в този момент... разбирането и любовта... прекрасноста на този момент... ето това ще остане в мен, а не просто проникването... усещането че си с някого на когото държиш и правиш нещата така, както ги чувстваш...това е да дадеш себе си на някой... няма такова нещо като "Губене на девственост" ... от този момент всеки би трябвало да печели... да печели скъп спомен.... да печели сърцето на този до себе си... и да му дава своето...

Така моят "първи път" се оказа доста след като бях прониквал в жена и бях правил секс...(или така си мислех...)...
С Нея всеки път се чувствам така както тогава... спокоен... уверен..отдаден..и....Влюбен.. .до безкрайност...


Така че това дали ще се отдадеш на някой, според мен далеч не приключва с физическата част... и не мисля че има някой който да съжалява за това... рано или късно всеки ще срещне Нея и всяка ще срещне Него..и ще му се отдаде напълно... Изпитал съм го, и ви го желая от сърце...

[CrazyWitch]

Еми отговорих с : "Не, беше невероятно" карай, че пак не е точния отговор за мен понеже.. не съжалявам, но много малко хора са очаровани от първия си път .

[DoPye]

[slan4evo_momi4e]

Аз лично... съжалявам донякъде... но деля първия си път на 2 части... Първата е доста повърхностна и най-често срещана като разбиране за първи път... проникването ми в женско тяло... не мисля че беше нито мястото, нито времето, но така мисля сега.. а тогава точно обратното...няхам търпение да стана "мъж"... и така оплашен до безумие... притискан от всичко и всички(най-вече от себе си и какичката до мен...) го направих... проникване... секс... но не и за мен... вътре в мен беше момченцето... нищо не се промени...последваха втори и трети опит и за мое очудване... не се чувствах по-пораснал от преди... а само по объркан и неуверен... докато не се случи... нещо което не съм вярвал че е възможно... срещнах Нея... искрата пламна в мен... и в Нея... всичко беше идеално... а аз "Мъжът"... се чувствах по оплашен и от "първия път"... Тогава разбрах че човекът срещу теб, чувствата... това което се случва в сърцето и главата ти... това е много по-важно от самото проникване... и се отдадох... но не само физически... дадох й девствеността си... това което е във всеки от нас... задръжки.. притеснение всичко...остана там и в този момент... разбирането и любовта... прекрасноста на този момент... ето това ще остане в мен, а не просто проникването... усещането че си с някого на когото държиш и правиш нещата така, както ги чувстваш...това е да дадеш себе си на някой... няма такова нещо като "Губене на девственост" ... от този момент всеки би трябвало да печели... да печели скъп спомен.... да печели сърцето на този до себе си... и да му дава своето...

Така моят "първи път" се оказа доста след като бях прониквал в жена и бях правил секс...(или така си мислех...)...
С Нея всеки път се чувствам така както тогава... спокоен... уверен..отдаден..и....Влюбен.. .до безкрайност...


Така че това дали ще се отдадеш на някой, според мен далеч не приключва с физическата част... и не мисля че има някой който да съжалява за това... рано или късно всеки ще срещне Нея и всяка ще срещне Него..и ще му се отдаде напълно... Изпитал съм го, и ви го желая от сърце...

Това потвърждава убеждението ми, че най-добрия секс е този, в който влагаме чувства....Така той не е просто "проникване", а ЛЮБОВ.....Браво на теб, че си открил човека на който да отдадеш сърцето си....и девствеността....така както ти я разбираш....

Да съжалявам!Малка....глупава и влюбена до няма и къде.Сега нямаше да го направя, но.....

точно като тебе съм.....бях малка и наивна!Сега не ченямаше да го направя ами изобщо нямаше да погледна този човек....

[^DaRk_LaDy^]

Отговорих с "Не , но бях малка ".
Не мога да кажа , че съжалявам , ама не беше с подходящия човек точно щото бях малка и явно не съм преценила добре. Въпреки че винаги съм казвала , че няма лошо да правиш секс на по-малка възраст , изчакайте колкото може повече. Сега започвам да се замислям и май е било по-добре да почакам.

[Infatuated Inside]

Аз лично... съжалявам донякъде... но деля първия си път на 2 части... Първата е доста повърхностна и най-често срещана като разбиране за първи път... проникването ми в женско тяло... не мисля че беше нито мястото, нито времето, но така мисля сега.. а тогава точно обратното...няхам търпение да стана "мъж"... и така оплашен до безумие... притискан от всичко и всички(най-вече от себе си и какичката до мен...) го направих... проникване... секс... но не и за мен... вътре в мен беше момченцето... нищо не се промени...последваха втори и трети опит и за мое очудване... не се чувствах по-пораснал от преди... а само по объркан и неуверен... докато не се случи... нещо което не съм вярвал че е възможно... срещнах Нея... искрата пламна в мен... и в Нея... всичко беше идеално... а аз "Мъжът"... се чувствах по оплашен и от "първия път"... Тогава разбрах че човекът срещу теб, чувствата... това което се случва в сърцето и главата ти... това е много по-важно от самото проникване... и се отдадох... но не само физически... дадох й девствеността си... това което е във всеки от нас... задръжки.. притеснение всичко...остана там и в този момент... разбирането и любовта... прекрасноста на този момент... ето това ще остане в мен, а не просто проникването... усещането че си с някого на когото държиш и правиш нещата така, както ги чувстваш...това е да дадеш себе си на някой... няма такова нещо като "Губене на девственост" ... от този момент всеки би трябвало да печели... да печели скъп спомен.... да печели сърцето на този до себе си... и да му дава своето...

Така моят "първи път" се оказа доста след като бях прониквал в жена и бях правил секс...(или така си мислех...)...
С Нея всеки път се чувствам така както тогава... спокоен... уверен..отдаден..и....Влюбен.. .до безкрайност...


Така че това дали ще се отдадеш на някой, според мен далеч не приключва с физическата част... и не мисля че има някой който да съжалява за това... рано или късно всеки ще срещне Нея и всяка ще срещне Него..и ще му се отдаде напълно... Изпитал съм го, и ви го желая от сърце...

Сериозно, човек, велик си.
Това сигурно беше най-смисленото и хубаво нещо, което съм чела в този форум. Евала, абсолютно на същото мнение съм.

Иначе по темата.. не съжалявам, ни най-малко. Въобще. Напротив, радвам се, че срещнах подходящият човек и го обичах както тогава, така и сега. <3

[nevermind]

ами не съжалявам... ама пък не беше и невероятно, което си е в реда на нещата... сексът става хубав с времето, с опознаването и както беше писано по-горе - с чувствата... имах удоволствието да преживея градацията с първия ми и макар вече да не сме заедно той си остава един от хубавите спомени в живота ми и не бих съжалявала никога...

[ProstoAz]

НЕ!

[hamilcar]

Не, не съжалявам.

[noobari]

О Атика ти се варна къде беше ???

[Amayo]

Аз лично... съжалявам донякъде... но деля първия си път на 2 части... Първата е доста повърхностна и най-често срещана като разбиране за първи път... проникването ми в женско тяло... не мисля че беше нито мястото, нито времето, но така мисля сега.. а тогава точно обратното...няхам търпение да стана "мъж"... и така оплашен до безумие... притискан от всичко и всички(най-вече от себе си и какичката до мен...) го направих... проникване... секс... но не и за мен... вътре в мен беше момченцето... нищо не се промени...последваха втори и трети опит и за мое очудване... не се чувствах по-пораснал от преди... а само по объркан и неуверен... докато не се случи... нещо което не съм вярвал че е възможно... срещнах Нея... искрата пламна в мен... и в Нея... всичко беше идеално... а аз "Мъжът"... се чувствах по оплашен и от "първия път"... Тогава разбрах че човекът срещу теб, чувствата... това което се случва в сърцето и главата ти... това е много по-важно от самото проникване... и се отдадох... но не само физически... дадох й девствеността си... това което е във всеки от нас... задръжки.. притеснение всичко...остана там и в този момент... разбирането и любовта... прекрасноста на този момент... ето това ще остане в мен, а не просто проникването... усещането че си с някого на когото държиш и правиш нещата така, както ги чувстваш...това е да дадеш себе си на някой... няма такова нещо като "Губене на девственост" ... от този момент всеки би трябвало да печели... да печели скъп спомен.... да печели сърцето на този до себе си... и да му дава своето...

Така моят "първи път" се оказа доста след като бях прониквал в жена и бях правил секс...(или така си мислех...)...
С Нея всеки път се чувствам така както тогава... спокоен... уверен..отдаден..и....Влюбен.. .до безкрайност...


Така че това дали ще се отдадеш на някой, според мен далеч не приключва с физическата част... и не мисля че има някой който да съжалява за това... рано или късно всеки ще срещне Нея и всяка ще срещне Него..и ще му се отдаде напълно... Изпитал съм го, и ви го желая от сърце...

(

[IdiOtKa]

да съжалявам за нещо ?!

не не съжалявам ...

[koalka]

Естествено,че не съжалявам.Направих го с любовта на живота си.Даже и ми беше приятно.