Поне с мен е такава. Но мислите ли че ще е лесно да я забравя. Тя е от моя клас, и не ми е казвала-мразяте/не те обичам, а при всеки важи правилото-надеждата гитва последна. И с всеки ден, почвам все повече да се захласвам по нея. Днес на 2 пъти, другарчето трябваше да ме подсеща да пиша. Просто когато се захласна по нея, времето лети. Мога да е гледам с години в очите и те да минат като един миг. Просто когато съм у нас, спирам да си мисля за нея. В междучастията съм до нея, но когато е видя да се занася с друг се отчайвам. Може би сте прави. В светa има милиони момичета за мен. Не трябва да се давам на първата срещната. Ако се сещате друго-пишете. Благодаря на отзовалите се!


П.С. Това ми напомня на баснята "Лисицата и гроздето".