Опитай се да го напишеш сам. Ако си чак толкова неопитен, може да пробваш по следния начин. Взимаш един лист, и там пишеш основните ти мисли върху които ще пишеш. Запиши си всяко едно в едно изречение. Готово това са подтемите. Сега си избираш едното и започваш да пишеш по него. Каквото се сетиш. После същото се прави и с другите. След това поглеждаш текста и ги подреждаш частите така, както са в учебника. Когато си готов с това. Измисляш едно-две изречения, с които да го обощиш. Това ти е заключението. Увода се започва малко по далеч от темата. Може и с някой реторичен въпрос и постепено се доближава до същинската част. В тезата свързваш в едно изреченията. И ето ти едно готово есе. Саморъчно написано.
Не забравяй:
Есето е израз на твоите мисли и чувства.
В есето могат да се използват думи от рода: "аз мисля", "аз смятам"....
За по лесно си представи че говориш с листа по тази тема, че имаш някой събеседник.
В есето са подходящи реторичните въпроси, на които ти сам отговаряш.
Всяка нова теза, която е защитаваш в доказателството, е нов абзац.
В есето понякога е по добре да няма твърдо обособени части и те да са свързани.
Локумите са най добрия приятел на есето!
И най важното- излагай твойте мисли.
Ако даскала не хареса есето, винаги минава номера, че това е твоето мнение и че това е същността на есето.


Е общо взето, за начало това е тайната на есетата. Опитай сам. Аз съм година по малък от теб, а пише есета- перфект.
Не съм учил произведенията, иначе може би бих могъл и да ти го напиша.
Айде успех на класното.