Аз съм му дъщеря. Кръстена съм на него, в семейството ме наричаха галено като него. Сега съм почти на 18 години. Почти на толкова, на колкото беше татко, когато ни го отне един страшен човек... Помня всичко и никога не съм се опитвала да забравя каквото и да било от случилото се с мен или моето семейство (колкото и да разчитат на това неприятелите ни). Не се вкопчвам в спомените си, както правят хората, склонни да превръщат нещастията в есенция на живота си. Аз просто живея с тях. Много обичам баща си. Толкова силно, колкото други хора го мразят. Безсилна съм да накарам другите да го обичат. Нямам и подобен стремеж, както го нямаше и баща ми.

Също като него аз искам само разбиране.