
Първоначално написано от
Nightmare
За колкото и силна да се мислех, ето че дойде и моя ред да разкажа нещо, което ме разкъсва всеки път, когато си го помисля.
Преди 6 месеца започнах връзка, която ми даде всичкo. Наистина прекрасно изживяване. 6 месеца с чoвек, който обичaм и за който си струва да изтърпя много. 6 месеца, които няма да забравя. Делях всичко с него.. Живота си, работата си лятото, леглото си.. Обикнах него и семейството му повече от колкото предполагах. Стана част от мен и ежедневието ми. До тази вечер.. Вечер, в която и моята приказка ще свърши. Живота за пореден път ще ми покаже, че може да ме изиграе, когато съм толкова влюбена. Ще загубя моето ангелче. Заминава да учи далеч от мен. Далеч от всичките прекрасни спомени. Трудно ми е да осъзная, че утре когато отворя очи просто няма да го видя. Опитвам да се подготвя за това от месеци, но не се получава. За това човек не може да се подготви. То просто се случва.. А толкова много искам да остане. И ми е толкова тежко.. Искам поне един път да създам нещо, което няма да се срути за секунди.. Но няма да е и този път.. Единственото, което мога да направя е да живея с болката си, да се опитвам да бъда силна, каквото може би само изглеждам. Знам, че няма смисъл от обещания за вярност и напразни надежди.. Това е живота.. Когато обичам губя.. Не пожелавам на никой да е в толкова безнадеждна ситуация.. Аз на пук на болката си ще продължа напред с високо вдигната глава. И мога да кажа само едно.. Радвайте се на моментите, когато обичате.. Те могат да не се повторят никога повечe..
Благодаря за вниманието..