Нещо не ми се струва логично. Хем го познаваш много добре, хем нямате какво да си кажете. Аз най-добрата ми приятелка я познавам меко казано добре, но винаги има за какво да говорим. По-скоро проблемът ти идва от притеснението. Мога само да ти кажа да говориш това, което мислиш и чувстваш, да не се страхуваш да си казваш гледната точка или да питаш, когато нещо не ти е ясно. Ако на твоето гадже или на неговите приятели това не им хареса - да си гледат работата. Нито е първия, нито последния. Важното е да си вярна на себе си. Просто няма причина да се притесняваш, това трябва да осъзнаеш.

П.П. - Ако пък той не показва интерес в това, за което говориш, върни се към горния вариант (да си гледа работата). Все пак то за това се нарича диалог, а не монолог... защото са нужни двама.