бях заминала лятото в чужбина с наще да поработя малко.стана така че точно преди да замина се скарах с приятеля си много сериозно. цялата ми ваканция беше ужасна.казвах си че това е бил краят че повече няма да сме заедно,дори си мислех че вече сме скъсали.нямах време да си проверявам пощата защото много работех но последния ден преди да се прибера за българия реших да си проверя пощата и бях получила това от приятеля ми :

Пиша ти това писмо за да ти се изповядам. Искам да ти кажа
нещо което ме мъчи отдавна. Не исках да те притеснявам, защото със
сигурност и ти си имаш грижи, но не мога да издържам повече. Момичето
което обичам с цялото си сърце, момичето което е слънцето в моя живот,
което згрява душата ми и ме кара да се чувствам истински жив, не е до
мен! Липсваш ми! Липсваш ми! Липсваш ми! Липсваш ми! Липсваш ми! Не
мога да функционирам правилно без теб. Изнервен сам, скучно ми е,
студено ми е, чувствам се празен. Липсва ми усмивката ти!!! Тя
наистина сгрява! КОГА ще си пак до мен? Кога ще се върнеш? Кога ще
усетя обичта ти отново? Моля те ела в прегръдките ми по-скоро. Без
теб това е АД. КОГА ще се върнеш? Моля те, умолявам те, върни се в
началото на септември, недей да чакаш началото на октомври! Моля
те! ОБИчАМ ТЕ !!! Само да знаеш колко много те обичам!!! {}
Не мога без теб! Наистина ми липсваш! Извинявай че те ритеснявам, но
няма как да търпя повече, трябваше да ти го кажа! {}

толкова ме разчувства