На 18 години съм, имам сериозен приятел, с когото съм заедно малко повече от 3 години. До момента не съм била с друг. Обичах го и все още съм безумно влюбена в него. От тази есен съм приета за студентка и се преместих на квартира в София. Тук имах няколко покани от момчета, но все им отказвах с естествения аргумент, че си имам сериозен приятел и нямам желание да се занимавам с други момчета. Това беше така до съвсем скоро. И ето, че в някакъв момент неусетно за мен, с едно момче, мой колега, започнахме така в почивките между лекциите да пием кафе и почти всеки ден си правим компания. Някак си започнах да го харесвам, а усещам, че и той никак не е безразличен към мен. В процеса на контактите ми се провокираха и определени чувства, усещам се как все повече и по-често от допустимото си мисля за него, а когато не сме заедно някак ми липсва. С настоящия ми приятел се чуваме всеки ден по телелефона, пишем си и мейл-и, но това не помага да откъсна мислите си от другия... Усещам, че ако ме целуне, не бих се дръпнала и това ме плаши. Не искам да изневерявам на приятеля си, защото го обичам, въпреки че сме на доста километри сега разделени и все пак, това момче ми е в главата. Обмислям и вариант, да бъда с двамата, като не им казавам един за друг, колкото и неморално да е това. Някак си, объркана съм, но определено изпитвам чувства и към двамата. Страх ме е ако се отакажа от единия, да не направя грешка и сетне да се чудя, какво ли щеше да бъде ако бях с него, а не с него. Не знам наистина какво да направя. Какво да избера. Кое би било най-доброто за мен? Бих искала сериозни отговори чисто пракитечески, какво може да ме посъветвате да направя в тази ситуация? Решението естествено ще е мое, но ми се иска да погледна нещата и от страни, защото така ми е много трудно.