В един до болка тих слодобет, аз чакам да се върнеш в този дом, да видя най-любимите оч, простих ти грешките, изтрих ги с моите сълзи. В една до болка тъжна вечер, кърви сърцето ми над твоя гроб. Боли от мисълта, че няма те, любими, не ще намери никога душата брод. Разказват днес животът ти - тъй кратък, говорят всички "бе така жесток" - не вярвам в думите им толкова найвни, аз вярвам само в теб, защото ти си моят бог! Говорят, че си бил брутален, но те не те познаваха така, тъй както само аз усещах, че боли, докосвайки сълзите в любимите очи. ;(В една до болка дълга нощ, аз чаках то ти не се завърна. Не мога да заспя, обичам те любими. Душата ми ще помни винаги, как каза ми веднъж, че съм жената с която искаш да бъдеш винаги. Задъхвам се от болка, как искам да крещя, спомням си за нощите - само аз и ти. Не искам друг да ме докосва, без теб не чувствам нежност, толкова боли. Сърцето ми не иска да приеме, че теб те няма вече , мили, но няма да допусна някой друг любовта ми към теб да отнеме. Прости ми всичко, моляте прости. Късно е да моля, но само теб си имам. Сега аз коленича пред снимката на гроба ти и казвам ти любоми днес разбрах че нося част от теб в своята утреба... ;( ;( ;(