Цитирай Първоначално написано от jeditte
Смея да отбележа,че има разлика между това да си влюбен и това да обичаш...Когато си влюбен си склонен да идеализираш човека, искаш го за себе си,мислиш само и единстено за него,сънуваш го...Стига ти един поглед от него за да се почустваш щастлив.Летиш в облаците, мечтаеш,в еуфория си,всичко е по-различно около теб,имаш повече енергия...После с времето нещата улягат,хората се опознават,"изтрезняват" малко и ако наистина не е било просто увлечение(заради външност или фалшива представа за другия)тогава вече идва обичта.Когато обичаш си готов на всичко за този човек, готов си да се откажеш от своите планове и мечти заради него, искаш той да е щастлив.Дори и той да не те обича,ти искаш той да е щастлив. Ако го обичаш,можеш да простиш всичко,да забравиш всичко.Дори да го оставиш,ако без теб ще е по-шастлив.Любовта е преди всичко саможертва.Да определено боли,но това е истината.Когато сме готови да пренебрегнем себе си заради друг-значи наистина го обичаме.А ако поставяме себе си и своите чуства на първо място-може би е просто увлечение.Пак казвам-такава обич идва с времето,когато хората се опознаят като характери.Моят човек ме обича точно с тази самоотвержена любов за която ви говоря,знам че не го заслужавам,но той е моята сбъдната мечта.Той ме научи какво значи да обичаш истински.
А що се отнася до въпроса с омразата-не мога да отговоря,понеже не съм изпитвала такива емоции,много хора не харесвам,но не ги и мразя.
Ако мразиш някого истински ще искаш смъртта му или най-малкото да страда много психически,емоционално или физически.Поне аз така смятам.
podkrepqm te izcqlo...otgovorut ti e mnogo izcherpvatelen i se prepokriva s moeto mnenie..