В живота обичах безкористно, цели, но срещнах лицемерия, рани, лъжи. Кълнат се в вярност, звездите и свалят, а после оставаш сама. Нима ще намеря в себе си сила да търся отново любовта, когато не вярвам на думи лъжливи, когато в мен няма вяра и дух. Нима след такава обича ще бъда способна на вярност, да слушам любовни думи лъжливи, да чакам с надежда вечерния час. И все пак ти ме излъга намеквайки често целта си дори. Тогава се питах защо съм при теб, защо дълбока бездна по между ни лежи? ;( Щом няма красиви чувства, които завинаги в нас да горят. Не знаех, заричах се често д абъдеш ти мъртав от утре за мен. И обещавах това е най-лесно, а утре отлагах за други ден. И така от гордото смело момиче не бе останало нито следа. Аз виждам, аз чувствам, аз зная колко малко съм в твоите очи. Как в очитети думата обич едва ли не смешно звучи. Какво ти направих, с какво те обидих? Ти непожела мойте чувства, моята младост, нито пък моите мечти. И ако истински нявга обичаш, то за минутка спомни си за тази която отблъсна. И ако жената, която обичаш не ти отвърне с любов, спомни си за мен, за жертвата готова при пъровия зов. Спомни си как здраво притиснат до мен прекарваше мъничка част от ноща, без всяка обич, без всякакви чувства единствно търсеше в мене плътта, но не от падения бе всичко това, а защото те тобичах искрено и често, без лицемерие и лъжи. Тържествувай сега пред глупоста на жената, играчка пред всички познал. Ще минат години и аз ще забравя и старите рани от всички мечти. и само понякога в спомена по - теб сърцето в ритъм по бърз ще тупти.....