дервишово семе

[heito]

искам збит преразкас на дервишово семе

Ми седни и си го напиши - Сбития преразказ[/b]

[olive_oil]

искам збит преразкас на дервишово семе

ха ми искай си!А като бях осми клас/сега съм девети/ все по форумите съм си търсила Сбитите преразкази.Ученици и милички деца /под 14 год/ не стойте по цял ден на компютрите си,а седнете и си нагъвайте мозъчната кора както е измислено!С четене,решаване на задачи и др форми на образоване.
може да звуча като тъпа бабичка,но съм адски права и който не е съгласен с мен просто да се замисли,преди да си каже "тая е ебати смотаната зубърка"

[Kisses_P]

хах.. незнам защо мислиш че някой ще се навие да седне да ти го напише.миналата година ми го искаха и ако си пазех тетрадката можех да ти го напиша но уви...

[strange__]

Абе самия разказ е 10 страници,толкова ли е трудно да го прочетеш?!

[OPEL]

искам збит преразкас на дервишово семе

ха ми искай си!А като бях осми клас/сега съм девети/ все по форумите съм си търсила Сбитите преразкази.Ученици и милички деца /под 14 год/ не стойте по цял ден на компютрите си,а седнете и си нагъвайте мозъчната кора както е измислено!С четене,решаване на задачи и др форми на образоване.
може да звуча като тъпа бабичка,но съм адски права и който не е съгласен с мен просто да се замисли,преди да си каже "тая е ебати смотаната зубърка"

Наистина си много права, и съм на 100% съгласен. И да направя едно пояснение:
-зубър- това е европейския бизон http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%...B1%D1%8A%D1%80
-зубър- използва се в училище, за човек който учи уроците на изуст, а не че е умен.

А и това е сбит преразказ-от 5 изр правиш 1 и готово. Не е някое съчинение.
П.С. Мързеливи пубери.

На този кръстопът тъпча и не виждам де да хвана”. Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан представя сложните конфликти на битието , които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Текстът представя силни човешки преживявания: трепетите на първата лщбов,страстнат а омраза,отчаяние то и готовността за убийство, през които героят преминава , за да стигне до оная житейска мъдрост , която ще го превърне в истински благороден човек. Чрез “аз”- повествованието авторът навлиза директно в темата за противоречията между старото и новото мислене в едно родово общество . Рамадан не прави обстойни разкрития за своето минало , нито за традиционната добродетелност на патриархалното възпитание. Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на Рамадан . Макар и неписани,тези закони са строги.Всеки член на семейството добре знае своето място ,задължения и права.Нарушаван ето им се наказва с отхвърляне на индивида от общността, в която живее. Старият дядо е упълномощен да взема всички важни решения както за себе си , така и за другите . Отговорността му за прехраната на семейството го тласка към важната крачка да задоми още непорасналия си внук, но да осигури още една работна ръка в семейството. Рамадан приема послушно ролята на жених , като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва . Момчето ще бъде оженено за девойка,която не познава , а фамилията има само един въпрос към бъдещия младоженец – “вапцани” или “сури” да са потурите за сватбата . Дотук традиционното послушание е основна характеристика на момчето. Героят на Хайтов е поставен пред труден избор от първия миг на своя семеен живот .Той страстно се влюбва в усмихнатото момиче с бяло лице и тежки ресници на име Силвина. Заиграва се като дете със своята съпруга . Радва се на нейния смях , на косите , на миглите й и с нетърпение брои часовете до срещите им вечер. Любовта прави героя истински щастлив. Но преди да се нарадва на съпругата си , тя му е отнета. Съседът му Руфат е откупил подобно на стока , красивата Силвина от нейните братя . Дивите сурови родови повели вземат надмощие над чувствата на героите. Така и в на момчето се сблъскват любовта и омразара. Една сграда разделя Рамадан от неговата любима и чувствата в него бушуват – ту любовта към Силвина надделява , ту омразата към Руфат. Може ли човек с толкова малък житейски опит да защити правото си на лично щастие ? Представени са два типа мислене : на търсещия себе си дух (Рамадан) и този на първичния притежател(Руфа т). Унижението и оскърблението, на които е подложен Рамадан , го карат да мечтае за отмъщение. Само една искра е нужна , за да възпламени чувствата и да тласне младежа към престъпление. Омразата , както любовта, могат да преобразят човека, Като че ли силата на тази злоба помага на героя да не се прекърши да оцелее. Помага и семейството. Дядото отдалечава момчето от извора на болката ,злобата и огорчението . Изпраща го далеч от Силвина , докато помъдрее и “душата му поомекне” . Героят се връща след време с нова жена , поникнали мустаци и овладяна ярост. Но дали така лесно може да бъде заличена една истинска любов ? Нито за миг Рамадан не е забравил своята Силвина , но чувствата му към Руфат са по-различни. Младият мъж възпитава у себе си най-трудното качество –да въздържа гнева си и да бъде смирен,за да не усилва страданието на Силвина. Нейните думи :”Ако той беше звяр,не ставай и ти!” помагат на Рамадан да възпира надигащата се злоба и чувство за отмъщение. Помага и житейския му опит. Сега мъжът има отговорности към своето собствено семейство и никой не би му простил , ако не ги спази. Постепенно герот разбира ,че не би могъл да сподели живота си със Силвина , но би могъл да облекчи нейното страдание. Така Рамадан ходи в гората за дърва (вместо Силвина) ,за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това трудно житейско решение – готовност да жертваш желанията си , мечтите си в името на радостта и щастието да виждаш любимия човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването и и духовното израстване на Рамадан. Конфликът между героите е решен на твърде висока цена – една неизживяна , невъзможна любов , която обаче не спира да управлява живота и на двамата герои. Любов , която нищо и никой не може да изгаси , независимо от трудността на ситуацията . Подложена на изпитания тя устоява и се запазва , като съхранява човешкото . Преодолявайки примитивното, първичното у себе си , Рамадан успява да се превърне в мъж . Той се изгражда и става смела и благородна личност , достатъчно силна да надживее омразата и да се примири със положението в името

[бизон]

тва е есе

[Rambort]

На този кръстопът тъпча и не виждам де да хвана”. Финалните изречения в разказа на Николай Хайтов метафорично представят суровата дилема, пред която може да бъде изправен човекът . В хода на непринуден разказ размисъл главният герой Рамадан представя сложните конфликти на битието , които могат да заплетат или разплетат възела на живота. Текстът представя силни човешки преживявания: трепетите на първата лщбов,страстнат а :P :P омраза,отчаяние то и готовността за убийство, през които героят преминава , за да стигне до оная житейска мъдрост , която ще го превърне в истински благороден човек. Чрез “аз”- повествованието авторът навлиза директно в темата за противоречията между старото и новото мислене в едно родово общество . Рамадан не прави обстойни разкрития за своето минало , нито за традиционната добродетелност на патриархалното възпитание. Скромно, естествено и открито се представя битът на обикновено семейство в едно родопско село. Родовите закони направляват живота на поколения мъже и жени много преди появата на Рамадан . Макар и неписани,тези закони са строги.Всеки член на семейството добре знае своето място ,задължения и права.Нарушаван ето им се наказва с отхвърляне на индивида от общността, в която живее. Старият дядо е упълномощен да взема всички важни решения както за себе си , така и за другите . Отговорността му за прехраната на семейството го тласка към важната крачка да задоми още непорасналия си внук, но да осигури още една работна ръка в семейството. Рамадан приема послушно ролята на жених , като не осъзнава докрай тежката задача, с която се нагърбва . Момчето ще бъде оженено за девойка,която не познава , а фамилията има само един въпрос към бъдещия младоженец – “вапцани” или “сури” да са потурите за сватбата . Дотук традиционното послушание е основна характеристика на момчето. Героят на Хайтов е поставен пред труден избор от първия миг на своя семеен живот .Той страстно се влюбва в усмихнатото момиче с бяло лице и тежки ресници на име Силвина. Заиграва се като дете със своята съпруга . Радва се на нейния смях , на косите , на миглите й и с нетърпение брои часовете до срещите им вечер. Любовта прави героя истински щастлив. Но преди да се нарадва на съпругата си , тя му е отнета. Съседът му Руфат е откупил подобно на стока , красивата Силвина от нейните братя . Дивите сурови родови повели вземат надмощие над чувствата на героите. Така и в на момчето се сблъскват любовта и омразара. Една сграда разделя Рамадан от неговата любима и чувствата в него бушуват – ту любовта към Силвина надделява , ту омразата към Руфат. Може ли човек с толкова малък житейски опит да защити правото си на лично щастие ? Представени са два типа мислене : на търсещия себе си дух (Рамадан) и този на първичния притежател(Руфа т). Унижението и оскърблението, на които е подложен Рамадан , го карат да мечтае за отмъщение. Само една искра е нужна , за да възпламени чувствата и да тласне младежа към престъпление. Омразата , както любовта, могат да преобразят човека, Като че ли силата на тази злоба помага на героя да не се прекърши да оцелее. Помага и семейството. Дядото отдалечава момчето от извора на болката ,злобата и огорчението . Изпраща го далеч от Силвина , докато помъдрее и “душата му поомекне” . Героят се връща след време с нова жена , поникнали мустаци и овладяна ярост. Но дали така лесно може да бъде заличена една истинска любов ? Нито за миг Рамадан не е забравил своята Силвина , но чувствата му към Руфат са по-различни. Младият мъж възпитава у себе си най-трудното качество –да въздържа гнева си и да бъде смирен,за да не усилва страданието на Силвина. Нейните думи :”Ако той беше звяр,не ставай и ти!” помагат на Рамадан да възпира надигащата се злоба и чувство за отмъщение. Помага и житейския му опит. Сега мъжът има отговорности към своето собствено семейство и никой не би му простил , ако не ги спази. Постепенно герот разбира ,че не би могъл да сподели живота си със Силвина , но би могъл да облекчи нейното страдание. Така Рамадан ходи в гората за дърва (вместо Силвина) ,за да стопли с тях смъртния си враг Руфат. Това трудно житейско решение – готовност да жертваш желанията си , мечтите си в името на радостта и щастието да виждаш любимия човек. Същевременно това решение разкрива помъдряването и и духовното израстване на Рамадан. Конфликът между героите е решен на твърде висока цена – една неизживяна , невъзможна любов , която обаче не спира да управлява живота и на двамата герои. Любов , която нищо и никой не може да изгаси , независимо от трудността на ситуацията . Подложена на изпитания тя устоява и се запазва , като съхранява човешкото . Преодолявайки примитивното, първичното у себе си , Рамадан успява да се превърне в мъж . Той се изгражда и става смела и благородна личност , достатъчно силна да надживее омразата и да се примири със положението в името