Цитирай Първоначално написано от jeditte
От твоя поглед искам да изчезна,
земята под краката ми пропада,
в очите ти потъвам като в бездна,
водеща душата ми към ада.
Макар да знам,че ако те повикам,
ще съжалявам много за това,
макар да знам какво ще предизвикам,
унесено към тебе пак вървя.
Ти знаеш че така стоят нещата
опитваш се да се отдалечиш,
мислиш,че ще разрушиш мечтата,
в която те превърнах,но грешиш.
Защо реши,че като ме обиждаш
най-лесно ще се отървеш от мен?
Боли,а ти се правиш че не виждаш
какво ми причиняваш всеки ден.
Нима е трудно с мен да поговориш,
а не да предприемаш отстъпление?
Със себе си поне недей да спориш,
да бъдеш честен не е престъпление.
Спокойно,няма да ти преча,
не се плаши от няколко искри
от теб не искам нищо вече,
казвам ти единствено "прости"
=D> =D> =D> =D> =D>