Няма да забравя онзи топъл слънчев ден..... чаках да дойдеш, но..... По край мен минаваха хора с непознати лица. Мислех, че можеби си сре тях. Часове се нижеха един подир друг, докато слънцето започна да залязва. В момента в който реших да си тъгна, обръщайки се за посреден път, изведнъж те видях. Ти вървеше към мен. За миг сърцето ми тепна, но в следващия се скова. Ти не беше сам, до тебе беше ТЯ. Две топли сълци се отрониха от очите ми, и стигнаха до сърцето ми. И от плачеше защото аз бях излишната в този миг. Сякаш всичко се срути в мен. За мен нямаше значение. Единственото което исках е да избягам от всичко и да остана сама. Главата ми е пълна с въпроси. Защо? По-добра ли е от мен? Спомях си красивите мигове, които изживяхме заедно. Бяха толкова щастлили...... или поне аз така мислех. Да бяха щастливи, но до вчера. Ти открадна мечтите и сърцето ми, уби любовта ни. В мен е празно и болката е голяма. Спрях се за момент и осъзнах че няма къде да избягам. Затова се върнах у дома, а там всичко ми напомняше за теб. Навсякаде чувах гласа ти и виждах очитети. Беше ми толкова студено. Буря настъпи в мен. Обичах те, мразех те, желаех те, проклиняхте. Тези чувства водеха война по межде си, а з неможех да взема ничия страна. Реших да се затворя в себе си и ден след ден стоях сама в стаята. Само четири стени виждаха сълзите и болката ми. Само те споделяха нещастието ми. Вече незнаех какво е смях и радост всичко ми бе чужо....

PS: Ne iskam saveti ili sajalenie prosdto iskah da kaja na nqkoi kak se 4uvstvam i kak ve4e nqma mqsto v tozi svqt za mene ;(