Аз често съм се замисляла дали това не са просто силни флуиди, а не любов.. Или някакво ужасно силно привличане примесено с прилична доза приятелство, което само по себе си съдържа сигурност, доверие и т.н. В това, което си написал открих на няколко пъти себе си. Това ставане сутрин, вършиш всичко с желание, защото си влюбен... или момента на края, моментите, в които човек остава сам с мислите си. Истината е, че аз мисля, че ИМА любов. Но любовта не ти се поднася на тепсия.. трябва да има и усилия. Аз съм обичала веднъж, сигурна съм, че и след 5 години още ще си спомням такива малки подробности.. такива хубави и лоши неща.. Ще си спомням чувството, че в него намирам част от себе си, че някой ми го е дал за да съм цяла и завършена. Когато не е до мен различните ни разговори се въртят през главата ми. Когато съм влюбена всяко чувство, което изпитвам ми се струва още по-силно. Малките неща ме радват повече от обикновено, защото им обръщам повече внимание. И когато всичко свърши, когато всичко се изпари, си блъскам главата в стената за времето, което съм изгубила. Изморява ме самата мисъл, че ще ми се наложи да минавам по целия този път с опознаването, откриването на недостатъците и също на качествата, пригодяването на собствената ми същност към същността на човека, с който съм, отново... и с риск финала да е същия .. или дори по-лош. В крайна сметка обаче, когато събера сили да преглътна лошия финал, осъзнавам, че съм станала по-силна.. с по-силна воля.. поглеждам се в огледалото и си казвам, че аз съм минала през такива неща, че и през това ще мина.. и даже още по-добре, защото което не те убива, те прави по-силен. Преглъщам всичко и продължавам напред с един ентусиазъм за живот, който после се преобразява в ново увлечение, което би могло да е следващата любов. И така си минават дните. Любовта не е просто чувство, то е съвкупност от чувства. Еми кво повече да кажа... обичайте се ..