Кога те обикнах и аз не разбрах, но влезе в сърцето ми и там си остана. С какво ме плени незная, но само зная че за теб мечтая. Когато ме погледнеш с твоите очи едно пламъче страсно в мен започва да пламти. Знам, че тогава сгреших и много страдам от това, но сега искам да бъда с теб или сама. Как искам ти да ми простиш? Да подадеш своята ръка и в живота коварен да станем двама. Сега разбрах какво е да страдаш и да те боли. Разбрах, че в сърцето ти има друга нали? Обикнах те тъй силно, че за теб съм готова да премина през огън и вода за да те спечеля и през 9 планини бих преминала за да се преборя за любовта ти. Дори когато те видя цялата започвам да треперя и да ме обхващат топли вълни по тялото. Откакто те срещнах живя в някакъв измислен от мен свят, в които всичко е на шесст. Дори приятели, много пари, ти и нашите мечти, но всичко това е някаква идилия. Някаква илюзия , в която съм се уплела като муха в мрежата на паяк. Може би никога няма да се върне миналото време и отново да имам възможност да бъда с теб. Искам да те докосна да погаля косата и кожата ти. Искам ми се да вкуся устните ти и да изпия твоя поглед. Изкушавам се да протегна свойте длани и да те прегърна силно.
Но............ неможа, сигурно е вече твърде късно за това. Твърде късно!!!!!