Изповед

[аз..]

Сега те няма, но имам нужда да си кажа това, което изпитвам. Дори и само да го напиша...дори и ти никога да не го видиш.
Боли ме. Разкъсвам се отвътре по най-жестокия начин. И ме е страх.
Страхувам се за себе си, за теб, за нас...страхувам се от това, което предстои, особено, ако ти не бъдеш до мен. И точно така ще стане, няма да те имам отново, такъв, какъвто беше. И за пореден път ще загубя любимото си същество, без което не мога. Буквално не мога. Не мислих, че ще се чувствам така, унизена, предадена, тотално разочарована.. Защото сега си спомних, колко пъти ти ми беше обещавал, че ще дадеш всичко от себе си, за да не ме предаваш, защото ме обичаш толкова много, че това не може да се случи. И аз ти бях отговорила, че един ден ще ти го напомня. И ти го напомням... за да се почувстваш поне мъничко толкова ужасно, колкото и аз...да почувстваш, че си наранил и изоставил един човек, за когото беше всичко. Който те ценеше толкова много и ти имаше огромно доверие. И който би направил всичко за теб.
да, искам да се чувстваш зле. Искам да ти стане съвестно за всичко, което направи или не направи, дори и без да се осъзнаваш. Въпреки че винаги съм твърдяла, че не го заслужаваш и че ти си толкова добър човек, че никога не би свършил нещо, за което после да съжаляваш.
Може би това е едно от тези неща... за теб. Може би, това, че ме излъга, изобщо не го включваш при списъка с грешките си. Но аз ще се постарая да го сложа там, дори и да не е така.
Не исках да те губя, мислих си, че след като заминеш, ще се върнеш, и всичко ще си бъде същото, каквото беше преди. Дори по-хубаво. Но нещо те задържа там...незнам какво, иска ми се да го науча, само за да знам, какво може да ме измести. Ти казваше, че съм най-важното за теб, писал ми беше, че най-лошия ти кошмар е страхът да не останеш сам. Да, ти не си сам, при теб има друга, която сигурно те утешава, така, както аз никога не успях, Заема мястото ми по най-достойния начин. Дано е така. Въпреки всичко искам да си щастлив с нея. Искам да ти даде това, което аз не можех, но исках. И дано не те разочарова по начина, по който ти мен. Искам да ти е хубаво, да се наслаждаваш на всеки миг...да не я караш да страда, както и тя теб. Въпреки всичко го заслужаваш.
Съжалявам, че това не бях аз. Обичах те и продължавам да го правя. Но явно не беше достатъчно за теб. Сигурно си искал някое момиче да те прегърне или ти да прегърнеш. Да я целунеш и всичко да бъде наред. Не бях при теб, но изгарях от желание да ти дам това, което ти липсва. И аз го исках, но за разлика от теб, ти останах вярна. Защото само ти ми беше в мислите и никой друг не можех да поставя на твое място.
Ще ти кажа само, че ако в някой труден момент, няма на кой да се облегнеш, няма да има кой да ти помогне, и ти трябва някой, който истински те обича, не се предавай. Защото този човек го има. И аз ще съм си тук за теб, и ще те обичам винаги, независимо по какъв начин. Просто исках да го знаеш. И да се чувстваш сигурен, така, както аз няма да се почувствам. Защото сега, човекът от когото най-много очаквах да ме подкрепя изведнъж изчезна и не мога да го намеря. Иска ми се да се върне някой ден, но дали ще го приема така, както беше преди...просто може би ще бъде късно.
последното, което ще ти кажа е, че сега си само ти, от който имам нужда. Никой друг не ми трябва. Но ще се науча да не обръщам внимание на желанието да чуя гласа ти отново, да ми кажеш толкова искрено "обичам те", както само ти можеш. И да ме успокоиш. Да ме накараш да с усмихна. Ах, колко искам отново това време. Защото сега като си мисля за теб единствено предизвикваш сълзи.
Не е вярно това, че не ми пука за теб. Ти си единствения, за който може да ме е грижа толкова много. Просто спря да ми пука, че не ми се обаждаш, че постоянно нещо казваш и не го изпълняваш. Свикнах. Да.. сега се сетих, когато постоянно ми казваше, аз по-късно ще ти се обадя или ще ти пиша, или ще ти презвъня. Тогава как седях над телефона и само чаках, чаках, чаках... И нямаше нищо. Или когато изведнъж изчезваше някъде......и заради толкова още неща съм се измъчвала. Но мислих, че заслужаваш всяка сълза, всяка усмивка, всичко! Но не...явно съм се самозалъгвала както винаги. Вярвала съм в несъществуващи неща. Нищо... не съжалявам за никой лош или хубав момент, който си ми дал. Беше ми добре и бях щастлива. За което ти благодаря!
Това е, което исках да ти кажа. Има сигурно и други неща които си пазя някъде съвсем надълбоко, но в момента просто не ми идва да ги напиша. МОже би някой друг път.
Още веднъж казвам, ако имаш нужда от нещо. Ще съм тук.
Обичам те.
До нови срещи, слънчице!

[Scarabey]

И към кой е адресирано това писмо(роман)?!?

[аз...]

към едно същество... момче по-точно. още го обичам, мамка му ама кво да се прави..и с това се живее.
Но следващия път пиши след като го прочетеш...знам че те мързи, ама тогава поне не пиши.

[Lorraine]

хубаво е ..но темата не е за тук

[kofti_nick]

Ляйким е Да Бест !

[^^PiNkY_GiRl^^]

lelee momi4e srazi me 4esno tolkova hubavi ne6ta si napisala 4e 4ak se razplakah... i supre mnogo te podkrepqm za6toto ima6 pravo...znam kak se 4uvstva6 i az sum v podobna situaciq i mi e super gadno...dokato 4etoh tolkova mnogo spomeni se vurnaha iii taka...radvam se 4e ima hora koito spodelqt problemite si s drugite...znai 4e vremeto lekuva,kolkoto i gadno da se e durjal s teb...prosto trqbva da povqrva6 4e 6te go zabravi6 s vremeto,tova e ediniq na4in...a drugiq da se nadqva6 da se vurne...moje bi nikak ne ti pomagam no pone znam 4e opitah i ima hora koito sa s teb ))

[BeBcHeTo]

Много гадно.......и аз се 4уствам така както ти...но няма смисъл да рони6 сулзи за6тото ни6то няма да се варне....но ти пожелавам това мом4е да се върне пак при теб.....

[mnogomili4kata-sf]

Миличка,моето съчувствие!Историите ни явно се дублират...защото при мен е същото,с разликата,че той не ми е казвал,че ме обича...но трябва да бъдем силни,нали!?Ще се справим, сигурна съм!!!!!

[gery_to]

Разплаках се и аз докато го четях!Не се предавай,бъди силна

[alkobalko]

Много ми хареса това, което си написала. Много е тъжно и съжалявам, че е трябвало да го изпиташ.

[разбито сърце]

Разбирам те миличка...и мен ме сполетя сащото ...чета твоята изповед и имам чувството че сам я писала аз. На мен сащо ми е много трудно да забравя момчето което обичах далго време,обичам го и сега.Не ще го забравя никога..той бе моята парва и единствена любов.Макар да сам буквално смазана от болката ще се опитам да се преборя с навиците си ..трудно ми е да не мисля за него Знам обаче че времето лекува и един ден сигурно ще забравя за него ,знам че ще е трудничко е да изгоня от мислите си най-любимият човек.. Ноняма да се предам на отчаянието..Явно не сме били един за друг щом се получи така.Гледаи напред и не се отчаивай.