Мила,искрено ти съчувствам,защото знам какво е...Това,което ме накара да ти пиша е едно странно съвпадение-и аз съм тренирала 4 години баскетбол,и мен не ме викат да играя с тях-стрелям си заедно с още няколко приятелчета...
Сигурно си от някое професионално училище-електро,механо и прочие...Там има повече момчета...Е,това училище не е за теб...Аз извадих голям късмет...благодарна съм за това всеки ден...класът ми е страхотен,много си ги харесвам...да не кажа обичам...!Пак си има леко "дръпнато" отношение,обаче си намерих приятели,няма подигравки,за бой-абсурд,даже ,когато изкарам някоя блестяща оценка,или имам успех в някоя олимпиада ми ръкопляскат,радват се с мен...
Извинявай за отплесването...мисълта ми е,че трябва да си намериш своя клас-мечта,премести се...в това училище положението няма да се оправи.Знам,че ще е трудно,но не виждам друг начин...Ако намериш някой да ги сплаши,само още повече ще те намразят...
Горе главата,зарежи ги тия ...тия...даже не мога да намеря точната дума за тях,толкова са жалки...
От цялото си сърце и душа желая да избягаш(да,БЯГАЙ!!!) и да намериш спокойствие!!!
Пиши във форума,в тази същата тема,когато се преместиш(аз вярвам,че ще го направиш!!!)Сега ти "бера кахъра",давай,не чакай...!!! С теб съм!
