По думите на знаменития италиански критик Франческо де Санктис \"Декамерон\" се появява \"като гръм от ясно небе\".С лек и жизнерадостен смях Бокачо подлага на присмех всичко \"свято\" на своята ехоха,с карикатурна веселост изобразява нравите и скритите страсти и пороци на своите съвременници.Бокачо показва веселото безпътство на ненаказаните\"Грешници\" и със смях се разделя с миналото.С блестящо перо осъществява преврат в прозата,като завладява публиката с жизнерадостното си изкуство.Простонародните разкази на Бокачо съкрушават средновековната крепост на католическата вяра,утвърждават правото на човека да живее щастливо на земята,променят средновековната представа за жената.
\"Декамерон е революционна творба,която изцяло реформира представите за света.
Непосредствен тласък за написването на книгата е чумната епидемия във Флоренция/1348-1350/.Смята се ,че Бокачо е работил върху \"Декамерон\" между 1348 и 1353 г.,като източниците му са италиански фолклорни разкази,източни легенди и приказки,латинската книга\"Книга на седемте мъдреци\",анонимният сборник\"Новелино\"/известен като \"Сто древни новели\"/,от които идва идеята за общия брой на разказите.
Пълното заглавие на книгата гласи:\"Започва книгата,наречена \"Декамерон\",назовавана \"Принц Галеото\"*,в която се съдържат сто истории,разказани в течение на десет дена от седем дами и трима младежи\".
Предполага се,че чрез странното заглавие\"Декамерон\"** писателят е искал да блесне с филологическа ученост и че то до известна степен е авалогично на съчинението на св.Амброзий\"Хексамерон\"***. ероятно Бокачо е имал идея да противопостави човешкия свят на декамерона на божественото творение/шестоднева/,антропоцентризма на теоцентризма.
Книгата \"Декамерон\" съдържа 100 новели,разказани от 10 младежи-седем жени и трима младежи в продължение на 10 дни.Във встъплението авторът определя целта на събирането и разказването на развлекателни истории -да ангажират вниманието на четящия /слушащия/ и да го отклонят от лоши мисли.Героите се срещат по време на утринната служба във флорентинската църква \"Санта Мария Новела\" и по предложение на най-възрастната сред тях -Пампинея,решават да се отттеглят на недостъпно място,в едно извънградско имение,за да се опазят от върлуващата чума.Седемте жени са свързани с роднинство или приятелство,а тримата младежи са случайно попаднали в същия момент в зърквата.Бокачо,отбелязва ,че дава на своите герои условни имена, за да им спести по-късно неудобството от чутото или от това,което сами са разказали.
Усамотени на недостъпно място,младите хора образуват малко общество.За всеки от десетте дни един от тях поема ролята на водещ/крал или кралица/ и организира протичането на деня-хранене,забавления,разказв ане. За всеки от дните ,с изключение на първия и деветия,водещият задава тема на разказите и всеки разказва по една история.
След като реялизират намеренията си ,всички те се разделят отново в църквата \"Санта Мария Новела\".
Сред многобройните сюжети на \"Декамерон\" могат да се очертаят две най-често срещани теми-темата за любовта и изобличението на църквата и лицемерните и служители.
В новелите на любовна тематике Бокачо пресъздава един пъстър и оптимистичен свят,в който любовта носи много вълнения.Освободеният ренесансов човек е готовна всичко,за да притежава обекта на своите чувства/VІІ ден-9 новела/ и тази награда обикновено получават най-хитрите и съобразителните.
повечето от провокиращите благопристойността новели са свързани по някакъв начин с религията и духовните лица.Най-ярки примери за това са първата и последна новела от третия ден,както и втората он деветия ден,чийто сюжет през ХVІІ в.Лафонтен възкресява в стихотворна форма,наречена\"Игуменката\ ".
Във втората и третата новела от първия ден Бокачо в занимателна форма поставя важни проблемина църквата.Показателен е разказът на търговеца Авраам,който посетил Рим и като се завърнал в Париж,се покръстил,защото бил убеден вече,че Христовата църква е покровителствана от висша сила.По никакъв друг начин не можел да си обясни Божието мълчание пред разврата,продажността и падането на ромокатолическата църква.

Многобройните сюжети в \" Декамерон\"не са оригиналнотворение на Бокачо,но във всеки един от тях той влага нещо неповторимо лично и със силата на словото си ги издига до равнището на изкуството .
В \"Декамерон\" разказването се превръща в символ на живота.Изолирани под угрозата на смъртта,десетимата младежи разказват с удоволствие и така изместват вниманието си от застрашаващатата ги опасност.Смисълът на на техните разкази разкриват хуманистичния светоглед на Бокачо,който се характеризира със следните основни черти:

Засилен интерес към чувстения свят на човека.Този интерес изгражда ключовия за литературата на Ренесанса модел на антропоцентризма.
Реабилитация на плътта и опознаване на света чрез човешкото тяло
Пълно признаване на човешката индивидуалност.Централен в \"Декамерон\" става проблемът за личния път и оценката на околните.Допуска се,че в човешкото поведение могат да се проявят противоречия.
Творецът се интересува от човека въобще-и като обект и като субект на своето изкуство
Авторът фиксира своето присъствие като създател на пъстрия художествен свят на творбата
Смесват се високо и ниско,трагическо и комическо
Стилистиката на високата средновековна литература е иронизирана и пародирана.

В своя многовековен живот \"Декамерон\" е възприемана като най-безнравствената книга,ту като знаменито художествено постижение на Ранния Ренесанс,но винаги е бил между най-четените и най-популярните произведения в световната литература с казаните в него истини за времето и с живо изваяните си образи.Свежият смях на жизнелюбива Италия се превръща в естетическа категория и открива пътя на комичното в литературата.В основата на Бокачовия комизъм главен критерий е здравата човешка природа на новия тип герой-раннобуржоазния човек,витален,деен,неуморе ,търсещ,артистично находчив,нерядко аморален и безпринципен в постъпките си ,който се стреми към щастие не в лоното на Бога,а на грешната,но все пак прекрасна земя.
\"Декамерон\" е реалистично огледалона живота,обществото и човешките страсти с всичките им смешни и безобразни страни,енциклопедия на ренесансовата плът,която не желае повече да се съобразява със средновековните норми.
Отхвърляна от църквата,забранявана,четен а като апокриф,дори дистанцирана от самия Бокачо \"Декамерон \"е велика книга оцеляла през вековете като творение-пресмехулник на човешките нрави.

6te potarsq i o6te