Ами, карам директно - има едно момиче, в което съм искрено влюбен от както се познаваме (2 години и двамата сме на 16). Някак си подсъзнателно знаех какво ще стане и все пак твърдоглавец съм и и казах какво чувствам и откога ( то пък беше едно обяснение - никакво, ама... просто не ставам.... ). Та чаках 2-3 дена и накрая я превиках (наблягам на това, че аз я превиках) и тя ми каза "искам да сме само приятели". Знаех, че това ще стане така, защото тя (поне по мои наблюдения) си пада по един от най-добрите ми приятели (той е отворен и така нататък, пък аз не съм..... освен това има гадже). Проблема е, че този очевиден отказ не ми подейства въобще. Вместо да се откажа, аз продължавам да съм влюбен в нея, тя продължава да не ми обръща никакво внимание (дори като приятел, винаги аз трябва да я заговоря и т.н., даже в някои моменти си мисля, че ме мрази искрено за да ми причинява това....) . Знам, че трябва да я забравя и т.н. но не съм успял вече 2 години.... Понякога ми иде да си изтръгна сърцето и да го стъпча. Дано не сте ме помислили за пълен ненормалник - просто съм безнадежден романтик и за тази болест няма лекатство. Няколко дена съм като полутруп - нито жив нито мъртъв, не мога да я извадя от главата си.... Влюбвал съм се три пъти, (и винаги е било за дълго време, но и от трите нищо не излезе, реално не съм имал истинско гадже в живота си), но никога така безнадеждно. Дори да не успее никой да помогне, аз си излях душата и даже в момента вече ми е по-добре. Благодаря предварително